Зората на Одисея
С началото на операцията по установяване на зона, забранена за полети в Либия, започна поредната вълна от „критика” по адрес на Запада. Крак повлече самият Муамар Кадафи, който изглежда е забравил собственото си минало на износител на революция и тероризъм, и намеса във вътрешните работи на съседите. Той заклейми „наглата военна агресия”, като само между другото заплаши граждански цели в района на Средиземноморието.
(Заплаха, която мълчаливо беше подмината от новоизлюпените му поддръжници, ведно със спомена, че режимът в Либия вече много пъти е избивал обикновени хора от собствената си и чужди държави.)
И, докато друга реакция е нереално да се очаква от човека, който в официално обръщение онзи ден предупреди жителите на Бенгази, че „няма да има милост”, и от неговите колеги в такива демократични страни като Куба и Венецуела, отговорът на общественото мнение в Европа – и България в частност – е най-малкото странен.
За „откровена агресия в суверенна държава” говори потребител на Дневник, не обръщайки внимание на санкцията на ООН, между другото подкрепена мълчаливо от Русия и Китай (защото това е единственият начин, по който може да се тълкува въздържането от вето при гласуване в Съвета за сигурност). На същото мнение е друг човечец в dnes.bg, а още един обръща въпроса на идеология, заявявайки: „капитализма почива на база… експлоатация на масите. Един жив пример”. (Как по-точно?)
В това време известен не особено адекватен блогър обявява началото на Новия световен ред™ и обещава съвсем скоро да ни обясни как днешната атака е била планирана преди има-няма 50 години.
Броят на (не)знайните коментатори, които не спират да заклеймяват „империализма” на САЩ и да си разказват приказки за петрол, окупация и марионетни правителства, направо е огромен и единственото сигурно нещо е, че надвишава в пъти този на защитниците на интервенцията дори на сайта на Дневник.
(А фактът, че повечето от същите никове до онзи ден ентусиазирано обсъждаха „втория Чернобил” във Фукушима и се замеряха с апокалитични предсказания, само допринася за колорита им.)
В този ред на мисли, няма значение колко кървава диктатура упражняваш спрямо народа си и колко нагло предизвикаваш света – взривявайки пътнически самолети или например държейки невинни медицински сестри за заложници в мръсна игра за много пари. Веднага щом цивилизованият и уважаващ човешкото достойнство Запад реши да сложи край на своеволията ти, ще получиш индулгенция от обществото в Европа и неочаквана подкрепа от едно гръмогласно малцинство, което, без някога да е живяло в тирания, е забравило да цени свободата.