Избирателна памет

Не е тайна, че от доста време тече процесът по реабилитация на социализма, подкрепян на държавно ниво дори лично от премиера. В духа на времето днес в Правец ще се отпразнува стогодишнината от рождението на другаря Тодор Живков, ще му бъде открит бронзов бюст паметник, а представителният ансамбъл на българската армия ще изнесе концерт – разрешен от самия военен министър Аню Ангелов.

Питам се кога ли в Германия ще се проведе официално честване на някоя годишнина от рождението на Хитлер? Кога ще видим първия му паметник? Или този на Мусолини в Италия?

Да сравнявам властването на Живков с Хитлер или Мусолини е тъпо, веднага ще скочат някои. 7298-те жертви от епохата на комунизма, за които можем да прочетем тук, както и всички останали, за които не можем, едва ли щяха да мислят така. Да, факт, е, че най-дълго управлявалият ни диктатор не е отговорен за много от тях. Но не по-малка истина е, че дори днес (би трябвало да) отбелязваме едно зловещо престъпление, за което е виновен – убийството на писателя Георги Марков, поднесено като подарък за рождения му ден.

Нямам спомен да съм чувал за паметник на Марков. Не виждам в пресата да се споменава нищо за честване на паметта му. В свободна България жертвата пак не заслужава внимание, а това, че за убиеца се организира тържество, е показателно за оперирания ни морал. Така де, да се прекланяме пред престъпник напълно съответства на манталитета на роба, от който скоро няма да се измъкнем.