Икономическата програма на БСП

С оглед на предстоящите избори, в E-lect имаме амбицията да споделим по няколко думи за програмите на основните политически сили, борещи се за гласа ти. Това ще стане без претенции за изчерпателност или равнопоставеност – все пак трябва да е ясно, че има реална разлика между безогледния популизъм на БСП, например, и умерено разумните идеи на една-две други партии (които макар и далеч от истинско радикално реформаторство, поне не застрашават сериозно икономиката на страната ни). След като вече поговорихме за идеите в икономическата сфера на „Да, България“, „Нова Република“ и „Реформаторския блок – Глас Народен“, именно червената партия ще постави край на поредицата…

… с програмата си, която – смея да твърдя – не вещае нищо добро за общото ни бъдеще. (И това веднага проличава, още като се позачетеш в реториката ѝ и обещанието да се „пресече“ „отричането“ на „постиженията“ на социалистическия период в страната.)

Както може да се очаква, предложенията на БСП включват цяла поредица от планове за рязко разширяване на държавните разходи – като се започне от строежа на АЕЦ „Белене“, премине се през създаване на фонд „Индустрия“ с начален капитал от 500 милиона лева и увеличаване на капитала на фонд „Иновации“ със 150 милиона, и се приключи с държавна помощ за финансовото стабилизиране на енергийния сектор (която не е обяснена в детайл) и държавна гаранция за дълга на БДЖ. Не са забравени и учителите – чиито заплати се предвижда да се увеличат с „не по-малко от 15%“ още в началото на мандата – военните (при които осъвременяването ще е с по-скромните „минимум 10%“), полицаите и лекарите (на които са обещани щедри нови възнаграждения), и, разбира се, пенсионерите.

Интересно на този фон е, че в червената партия не са показали никакви разчети как смятат да платят за всички тези разходи. Там, по всичко личи, са на мнение, че милиардите се реят волно в пространството и само чакат Корнелия да вземе да ги набере. В реалния живот обаче идеите на БСП могат да бъдат платени или с рязко повишаване на данъците или с големи заеми (които ще трябва всички ние да връщаме, веднага щом за пореден път изметем лявото правителство от властта), или с някаква комбинация от двете.

Особено нереален изглежда планът на социалистите, при положение, че сред предложенията им фигурират поне две данъчни облекчения: нулева ставка за данък „печалба“ за стартиращи предприятия при определени условия и приспадане на до 50 лв. от данъците, дължими от работещи родители. Има, разбира се, и само едно-единствено данъчно повишение: въвеждане на 20-процентна ставка върху доходите на физически лица изкарващи над 120 000 лева годишно.

(Точка, която в БСП определено са недообмислили. Ако се съди по текста на предложението им, те не искат да таксуват главницата над 120 000 лв., а целите доходи на хората, изкарващи тези пари. Резултатът не е труден за предвиждане.)

Докато плановете за рязко повишаване на държавните разходи в комбинация с относително леко директно намаляване на приходите и индиректни стимули за развитие на сивата икономика са рецепта за гръцки сценарий в сравнително по-лош вариант, други „червени“ идеи просто говорят за тежък когнитивен дисонанс. От партията на Нинова например искат да укрепят държавните активи в икономиката и едновременно с това да ги управляват на пазарен принцип – две точки, които са напълно несъвместими, най-малкото понеже организация, която е наясно, че държавата е готова „да я укрепи“ (тоест да социализира загубите ѝ) никога не би работила според принципите на пазара. Всъщност, ако наистина се ръководи от тях, БСП няма как да строи АЕЦ „Белене“ и ще трябва направо да фалира БДЖ, която съществува в жалкия си вид днес, единствено защото не се управлява пазарно.

Класика в жанра „икономическа неграмотност, от която всички ще страдаме“ е и идеята търговските вериги задължително да въведат минимални прагове за произведени в България продукти. Лесно е да се предвиди, че тази популистки звучаща точка, ще вдигне цените за крайните потребители и ще ограничи избора им, без да подпомогне особено масовото земеделие в страната.

По подобен начин строгият контрол върху цените на лекарствата, обещаван от червената партия, звучи изкушаващо, но реалният му ефект е изпразване на аптеките от жизненоважни медикаменти. (Същият резултат би трябвало да е добре познат на онези читатели, които помнят 80-те – време, когато строгият контрол върху цените на всичко, имаше за единствен резултат празни рафтове и километрични опашки.)

Разбира се, сред многобройните и на моменти противоречащи си едно на друго предложения на БСП има и такива, които сами по себе си биха имали положителен ефект. Проблемът е, че той ще бъде изцяло невидим на фона тежките икономически поражения, които ни обещава червената програма. Ирония на съдбата е, че социалистите предлагат да решат повечето ни проблеми със същите мерки, които на първо място са в тяхната основа. Ако им позволим да го направят, резултатът ще бъде повече от предвидим.