Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Икономическата програма на “Да, България”

С оглед на предстоящите избори, в E-lect имаме амбицията да споделим по няколко думи за програмите на основните политически сили, борещи се за гласа ти. Това ще стане без претенции за изчерпателност или равнопоставеност – все пак трябва да е ясно, че има реална разлика между безогледния популизъм на БСП, например, и умерено разумните идеи на една-две други партии (които макар и далеч от истинско радикално реформаторство, поне не застрашават сериозно икономиката на страната ни). Коалиция „Да, България“ е първата, на чиято програма ще се спрем…

Yes, Bulgaria… а причините за това са на първо място, че тя беше представена вчера, и на второ, че е рязко отличителен фокусът ѝ върху предприемачество, оптимизъм и дерегулация в сферата на икономиката.

В основата на програмата на „Да, България“ е обещанието за икономически растеж чрез създаване на „условия хората да произвеждат ресурс“, вместо чрез директна държавна намеса в това производство. Като привърженик на идеята за възможно най-пълно отделяне на държавата от икономиката, няма как да не възприема тази езикова конструкция като нещо положително – особено на фона на много други формации вляво и „вдясно“, обещаващи как техните лидери едва ли не лично ще раздадат пари на пенсионерите, създадат работни места и изкопаят тунелите за следващото метро.

В контекста на горното обещание добро впечатление ми направи и стремежът България да бъде вкарана в челната тройка „за най-добра бизнес среда“ (предполагам, в Югоизточна Европа). Изпълнението на тази цел вероятно трябва да премине през по-сериозни реформи от тези, за които говориха представителите на коалицията при представянето на програмата ѝ, но обещанията за административна реформа, електронно управление и свиване на бюрокрацията в икономиката без съмнение са в правилната посока.

Желанието за премахване на данък лихва и данък уикенд е следващото, което оценявам като положително (макар и недостатъчно). В комбинация с вдигането на прага за регистрация по ДДС и запазването на останалите ставки, отменянето на тези данъци би довело до първото от години насам намаляване на общата данъчна тежест за българските граждани, а би имало и силен популистки ефект, тъй като все пак става дума за налози, които са широко недолюбвани в обществото ни.

(При все това, по линия на данъчната политика има какво да се желае. Аз лично очаквах, че формация, която поставя такъв фокус върху дребния и средния бизнес, няма да се поколебае да натрупа допълнително точки като атакува 15-процентния данък върху едноличните търговци и предложи да го изравни с 10-процентния данък върху печалбата – мярка, която без да има особен ефект върху бюджета, би се отразила позитивно точно на малките играчи на родната бизнес сцена.)

Що се отнася до идеята за намаляване на ДДС на 18 процента, когато бюджетът го позволи, тя зависи от прекалено много други фактори, за да преценя доколко реалистично я оценяват в коалицията.

Не на последно място съм положително настроен и към предложението за закриване и преструктуриране на Българската банка за развитие, а също и по отношение на новите правила за обществени поръчки, които имат потенциала поне донякъде да осветлят случващото се в онази сфера.

Сред мерките, които смятам за напълно недостатъчни, най-важна е тази за въвеждане на нови процедури за избор на председател и членове на регулаторните органи. При това аз съм съгласен с оценката на „Да, България“, че тези органи са обект на политически натиск, но не мисля, че спирането му просто ще се случи с назначаването на „правилните“ хора. Проблемът на регулаторите у нас, според мен, по правило е, че имат прекалено широки възможности да вредят и тяхното ограничаване може да стане единствено чрез законодателни промени и ограничаване на функциите им.

Въпреки че одобрявам и фокуса върху науката и иновациите, не приемам и прокрадващата се идея, че развитието там задължително трябва да е свързано с държавно финансиране. Тук, както навсякъде другаде, ключово е създаването на условия за предприемачество и инвестиции, а бюджетът трябва да играе в най-добрия случай второстепенна роля.

В заключение, за мен е добър знак, че по време на цялото представяне на икономическата програма на коалицията не чух нищо, което да смятам за скандално, потенциално вредно за България или изцяло популистко. Аз лично бих желал да видя по-голям реформаторски размах, но на фона на това, че „Да, България“ понастоящем е коалиция от три политически формации с относително различни възгледи за икономиката, постигнатият компромис е задоволителен.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.