Имам си една мечта…

Мисля си, че нито едно бодряшко твърдение досега не ми е приличало на тъжна констатация  в такава степен, в каквато репликата на Захари Бахаров, че лотарията е накарала хората отново да мечтаят. Оставяйки настрана меко казано странния ПиАр контекст, в който се появи тази реплика, идеята, че хазартът е обществена ценност, защото дава изкуствени надежди на обезверените, ми се струва зловеща без каквото и да е преувеличение.

В нормална среда онези, които базират мечтите си на незначителната вероятност да забогатеят с търкане на талончета, би трябвало да са скромно будещо съжаление малцинство, докато мнозинството разбира, че пътят към успеха е дълъг и преминава през добро образование, постоянно самоусъвършенстване, упорит труд и много предприемчивост. И при все че е сравнително видимо, че българското общество се отклонява от подобен идеал, алтернативата, която хазартният бизнес пропагандира чрез Бахаров, надявам се, ще се види на мнозина напълно неадекватна.

Лотарията вероятно наистина сбъдва и други мечти извън тези на собственици си – обаче срещу всеки „късметлия“ стоят стотици хора, които са похарчили пари за съмнителното удоволствие да търкат с монета по хартия, и поне по няколко, за които тя се е превърнала в кошмар.

Не знам дали мерките срещу взелата заплашителни размери реклама на хазарта, предлагани от Валери Симеонов, ще имат положителен ефект (а и читателите на E-lect са наясно, че тук сме критично настроени към господин Симеонов и изпитваме известни съмнения по отношение на мотивацията зад подобни предложения). Обаче, ентусиазмът, с който толкова много бизнеси, организации и хора се хвърлиха да защитават нещо, в което най-добрия случай е не чак толкова опасен порок, е истински притеснителен.

Впрочем, и аз като всеки един бъдещ лотариен милионер, отново ще помечтая. Надявам се на времето, в което същите тези хора също толкова масово и вдъхновено се изправят срещу други антиевропейски практики – като политическата корупция, кронизма, превзетите медии и неадекватните институции. А онези, които харчат последните си пари за талончета с плахата надежда „да ударят джакпота“, престанат да се връзват на обещания за бързо забогатяване и вземат живота си в своите ръце. Кой знае, ако един ден това изключително невероятно бъдеще се случи, мнозина може с изненада да открият, че са спечелили в лотарията на живота.