Истинският национален предател

Една от запазените марки на партия „Атака“ е да обвинява в безродие, предателство и служба на чужди държави всички онези, които не са съгласни с безумните идеи, благодарение на които популисткият ѝ лидер си плаща за луксозните почивки, вечерите струващи колкото половингодишната заплата на средностатистическия българин и байганьовското си държание в редица европейски и извъневропейски столици.

В тази връзка човек би очаквал родните „националисти“, ако не от искрено убеждение, то поне от приличие да се държат на нивото на приказките си и най-малкото привидно да се изявяват като българска партия, за която няма никакви съмнения, че не служи на чужди национални интереси. Уви, твърде много е да искаме подобна последователност от господин Волен Сидеров и приятелите му, които в наглостта си вече дори не си правят труда да крият, че работят за интересите на Русия – и получават награди за това – и откриват предизборната си кампания в столицата на чужда държава.

Искреният патриотизъм си е искрен патриотизъм. Щом претендираш да милееш за България, е в рамките на добрия тон да обвързваш дори символичните си актове с нея, а не с Истанбул, Москва, Вашингтон, Пекин или Атина. Напук на заглавието няма да тръгна да обвинявам боса на „Атака“ в предателство, понеже дори за да си автентичен поклонник на Русия ти трябват някакви принципи, а единственото, което ни показва Волен Сидеров, е, че е готов да плюе на всичко и на всеки, само и само да запази удобното си депутатско кресло и веселия живот с парите на българските данъкоплатци.

Това не е предателство. От дребен популист не може да очакваш толкова много.