И отново за Слави
Спомням си как в една от онези бурни летни вечери през 2013 г. слизах с тролей към блокирания Орлов мост, за да се присъединя към поредния протест срещу правителството на Пламен Орешарски. В един момент две жени, които видимо нямаха същата цел, започнаха гръмогласно да се възмущават от „онези лумпени и простаци“, блокиращи центъра на София и пречещи на мнозинството нормални да живеят живота си. Тогава аз и други хора в тролея се опитахме да им обясним, както че не сме лумпени, така и че, при все че сме наясно, че им създаваме неудобство, това неудобство е цената, която всички плащаме за правото да се сдружаваме, да протестираме срещу властта и да се борим за свободата си.
Аз и много мои приятели прекарахме десетки вечери протестирайки преди 3 години и мен изобщо не ме е срам, че застанахме срещу корумпираното и разрушително управление на БСП и ДПС. Мнозина продължават да се гордеят с активността си тогава и това е съвсем нормално. Ненормално е обаче, че за немалко от „умните и красиви“ хора, които протестираха по онова време с ясното съзнание, че има инертно мнозинство, на което „пречат“, вчерашният концерт на Слави Трифонов се превърна в открит повод за възмущение от „онзи лумпени и простаци“, позволяващи си да затворят Орлов мост и пречещи на мнозинството нормални да живеят живота си.
За мен е показателно, че в последните дни някои от хората, които преди три години бяха обект на стотици лъжи, използваха точно същите думи срещу един –по същността си – протест, който не им изнася. Оказа се, че и Слави работи за ГЕРБ, също както ние „работехме“ за ГЕРБ, че на зрителите на концерта му им се плаща, точно както на нас ни се „плащаше“, и че всички те са орки, също като нас.
Истината обаче е, че никой няма правото да претендира за монопол върху истината. Може и да не си съгласен с каузата на Слави и онези, които го подкрепят, но ако смяташ, че ти имаш правото да затваряш Орлов мост, когато си гневен, е демонстрация на зловещо лицемерие да отказваш това право на тези, които по една или друга причина не харесваш. Не е проблем, ако не си „за“ един, два или всички въпроси от този конкретен референдум, но ако си бил гласовит поддръжник на пряката демокрация, а днес изведнъж призоваваш хората да не гласуват, защото „оня чалгаджия“ бил опорочавал идеята, демонстрираш огромен когнитивен дисонанс.
Добър или лош, Слави в крайна сметка представлява група български граждани с мнение за бъдещето на страната и тези хора имат същото право да изразят това мнение, каквото имаме аз и ти. За тези, прикриващи авторитарните си наклонности зад маската на „умни и красиви“ прогресивни демократи, това може и да не е вярно, но истински либералният човек се ръководи от старата максима, че дори изобщо да не е съгласен с теб, ще защитава до смърт правото ти да говориш свободно.
Реших да не претрупвам този текст с аргументи по темата за чалгата в музиката на Куку Бенд. Ако мнението ми те интересува, можеш да го прочетеш в този материал, който написах след предишния широко оплют в определени среди концерт на Слави Трифонов. Какво мисля за въпросите на референдума (в първоначалния им вид) пък можеш да видиш тук. Както ще разбереш, ако хвърлиш поглед на статията, аз съм твърдо „за“ един от останалите въпроси, твърдо „против“ друг и съм по-скоро агностичен по отношение на третия.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Здравейте, един от линковете в статията (за референдума) ми напомни как една статия промени позицията ми за електронното гласуване. А след споделянето ѝ с приятел IT специалист и неговия коментар – изцяло съм против въвеждането на такъв тип гласуване. Понеже коментарът ми е офтопик, спокойно го изтрийте след прочитане 🙂 .