Какво да се прави – част III
Преди да продължиш да четеш, е добре да хвърлиш едно око на първата и най-вече на втората статия, чието продължение е днешният текст. Както подсказва заглавието, и в предните два материала, и тук се спирам на проблемите, които, според мен, спъват развитието на България – първо на политическо ниво, а след това от гледна точка на огромната власт, която сме предоставили на политици и бюрократи да се разпореждат с живота и парите ни. Тези проблеми няма как да бъдат разрешени с някакво митично „гражданско участие” във властта – с тях можем да се преборим като ограничим тази власт и увеличим гражданското участие в живота, оставяйки на българските граждани сами да определят собствената си съдба (без да използват властовите механизми, за да налагат насила своите принципи на други български граждани).
Най-лесният начин да се намали влиянието на политиците е да бъдат ограничени парите, с които те се разполагат уж от наше име, но които често харчат, за да си купуват те и приятелите им медии (които впоследствие ни заливат с пропаганда за това колко прекрасно е, че нашите благородни господари денонощно бдят над нас), ски писти и крайморски курорти (чието безогледно експлоатиране унищожава околната ни среда), полицейски служители, магистрати и каквото още се сетиш. Необходимо условие за ограничаване на парите във властта е да бъдат намалени данъците – идея, която дори ГЕРБ лансира в предизборната си кампания през 2009, но която по-късно преобърна на 180 градуса, всъщност увеличавайки налозите, прибирани от нашия джоб. Това обаче не е достатъчно условие – за да намалим влиянието на политиците трябва да намалим и държавните разходи, които в противен случай те ще продължат да финансират с пари от заеми (а тях след няколко години всички ние ще се налага да връщаме).
Говорейки за данъци, у нас е разпространена лъжата, че те всъщност са много по-ниски тук, отколкото в останалите страни от ЕС. Плоският данък несъмнено е нисък. Но той е само един от множеството начини, по които държавата прибира парите ни – като основните други са ДДС, видимите и скритите осигуровки, акцизите, корпоративният данък и местните данъци и такси. Да твърдим, че българските граждани имат да плащат малко на властите, базирайки се само на плоския данък, е същото като да казваме, че в България автомобилите са далеч по-евтини от тези в Западна Европа, сравнявайки цените на колите там с цените на гумите им в страната – или, с други думи, да излъжем.
Според мен основната ставка на ДДС трябва да бъде намалена на 15% като данъкът бъде допълнително диференциран, така че ставката за хранителни продукти, лекарства, учебници и книги, електроенергия, водоснабдяване, топлофикация и туристически услуги да стане 5%. Срещу това разделение от доста време насам мастити политици и измислени „икономисти” излизат с аргумента, че то щяло да наруши „философията” на данъчната ни система, която гласи, че тя трябва да е максимално опростена. Е, аз не виждам нищо в горното предложение, което да прави системата по-сложна от сегашната, при която имаме 20-процентно основно ДДС и диференцирана ставка за туристическите услуги.
В същото време ми се струва срамно, че шепа хора, заети в една конкретна сфера, са по-важни за държавата от правото на всичките ѝ граждани да получат по-евтини храни, лекарства, книги и комунални услуги. Помисли например как ДКЕВР „намали” цената на тока тази седмица – като увеличи сметката за бизнеса, по този начин оскъпявайки стоките, които ще си купим от него. А с намалена от 20 на 5% ставка за ДДС, цената би паднала с около 12 процента (тоест близо двойно повече, отколкото сега), без да ощетява бизнеса.
Най-важните следствия от предложеното намаление обаче са две. На първо място, много повече пари ще останат в ръцете на обикновените хора, които ще могат да ги похарчат, както те намерят за добре, а не както политиците са решили, че е правилно. На второ, повече компании ще установят, че им излиза по-евтино да си плащат ДДС пред това да го крият (сивата икономика България в момента заема значително по-голям дял, отколкото тази в ЕС като цяло), по този начин разширявайки кръга на коректните данъкоплатци и попълвайки част от загубите на фиска.
Именно въпросните загуби са единственият истински аргумент срещу намаляването на ДДС, тъй като това е данъкът, осигуряващ най-голям процент от постъпленията на държавата. Както вече казах, част от тях ще бъдат компенсирани от свиването на сивия сектор, други пък ще се върнат, когато гражданите похарчат повечето пари, останали в джоба им, и платят ДДС-то върху тях. Но ефект от намалението ще има, само ако то бъде съпроводено с ограничаване на държавните разходи. Последното може да стане по много начини – за един от тях вече съм ти писал и той е прекратяване на шизофреничната политика, при която държавата първо харчи пари, за да помага на дадена дейност, а след това плаща, за да се пребори с вредата от нея. Характерен пример за тази шизофрения е, че производителите на тютюн се субсидират по същото време, в което огромни суми се изразходват, за да се попречи на хората да го пушат и да се лекуват жертвите на вредното му въздействие.
Още повече пари биха могли да бъдат спестени, ако се ограничат прекомерно раздутите щатове на повечето министерства, най-накрая се въведе електронното правителство и държавата престане да харчи за скъпи проекти като „българския Лувър” или закупуването на изтребители F-16, които в момента въобще не са необходими на нейните граждани, но пък повдигат до небето самочувствието на великите ни водачи. А също и от спиране на популисткото харчене преди всички избори, на огромните бонуси, които администрацията има навика да си раздава, и на държавното финансиране на партиите, за което вече говорихме.
Докато сме на вълна данъци и разходи, други налози, които плачат отчасти да бъдат намалени и отчасти преструктурирани, са огромните осигуровки, плащани от коректните данъкоплатците. Темата за осигуровките обаче е огромна и, за да я развия, ще ми трябва цяла нова статия, затова тук само ще кажа, че по мое мнение правилното решение е видимите осигурителни плащания да бъдат намалени от 13 на 8 процента, преструктурирани само като пенсионни и изкарани изцяло от държавната осигурителна система (или с други думи хората да бъдат задължени да внасят 8% от брутната си заплата в поне два частни пенсионни фонда по техен избор), а невидимите – т.нар. работодателски – осигуровки да паднат от 17.4 на 15 процента. Аргументите ми отново са на първо място, че това ще остави повече пари на разположение на коректните данъкоплатци и ще извади много хора от сивия сектор, разширявайки осигурителната база (което ще компенсира част от създалия се допълнителен дефицит в системата) и на второ, че осигурителната система и днес се финансира преди всичко от националния бюджет, така че държавата би могла да си позволи да похарчи част от парите, спестени от рязкото ограничаване на другите си разходи, за да я поддържа жизнеспособна и в същото време да даде възможност на хората да излязат с най-малки загуби от тази класическа финансова пирамида.
Ако си прочел внимателно предната статия, знаеш, че остана още една тема, по която не съм писал, и тя е темата за прекомерната регулация от страна на политици и бюрократи на живота на обикновените граждани. На нея ще се спра в следващата част от тази поразраснала се поредица, която (очаквано) ще можеш да откриеш под заглавието „Какво да се прави – част IV”.
П.С: Снимката е на Виктор Владев.
Няколко възражения :).
Високите данъци са недостатък, но управляем риск. Политическата нестабилност и от там нестабилността на законовата рамка и институциите са сравнително неуправляем риск, много по-неизгоден за дългосрочно развитие. В ситуация на институционална криза, като тази в БГ, промени в данъчната система могат само да задълбочат несигурността. А и няма от къде да дойдат, при отсъствие на легитимни власти.
Диференцирано ДДС увеличава корупционния потенциал – платците ще се опитват да се прехвърлят в по-ниските ставки чрез бюрократични еквилибристики, правителството ще има разходи по потискане на тия еквилибристики – ефективността намалява.
Дългосрочното развитие стъпва на законност, справедливост и предвидимост. Те са в толкова голям дефицит, че подобряването им ще донесе много повече ползи отколкото настройки в данъчната система, мисля ;).
А иначе съм напълно съгласен. че държавата има задушаващо огромна намеса – просто има скрито преразпределение, което е много по-проблематично от явното. Скорошен пример – публично финансиран огромен проект за магистрала се печели от голямата фирма Трейс. Тя възлага на подизпълнители, които свършват работата, но не си получават парите. Не могат ефективно да осъдят Трейс и фалират. Ето как държавата, заради лошо управление – на публични ресурси и на съдебната система, преразпределя в полза на Трейс. Трудно се прави бизнес в такава среда :).
Е, аз не предлагам данъците да бъдат намалени от днес за утре (въпреки че това май не е станало много ясно), а в рамките на нормалния процес по изготвяне на Бюджет 2014 към края на годината. Виж, разходите трябва да бъдат намалявани постепенно през цялата 2013.
Иначе ДДС и в момента е диференцирано и реално няма никаква същностна разлика с моето предложение. Твърдението, че диференцираните ставки стимулират бизнеса да прави опити да попадне в по-ниската категория само по себе си е вярно, но съвсем не е толкова голям проблем, колкото се опитват да го изкарат. Освен това крайната цел в моя план би била постепенно разширяване на групата на плащащите по 5 процента през годините, докато остане само тя :).
Намаляването на данъците няма как да задълбочи несигурността, ако е последвано от поет ангажимент новото ниво да не се пипа или да върви надолу. Непредивидимостта е следствие от последователни приемани политики, биещи се една с друга по-скоро.
Е тука вече малко прекали с либерализма. Няма такава държава, където ДДС да е 5%. Диференцирани ставки, да, има много примери, но основната (т.е. масовата) ставка е винаги някъде около 20-те процента. Подобна ниска ставка има при т.нар „данък оборот“, но при него, за разлика от ДДС, ставката се кумулира при продукти, преминаващи през множество продажби и в крайната цена може да остигне до 30-35% Твоята идея направо си граничи с анархия. Внимавай, Юри, мязаш на широко скроен човек, а прекаленият радикализъм не е такъв.
Първо, твърдението, че няма (развита) държава, в която ДДС да е 5% просто не е вярно. For one, аз съм живял известно време в класическия пример за такава, а на прима виста мога да се сетя за още 5-6 – включително страни, в които ДДС въобще няма ;).
Второ, дори там, където ДДС в момента е висок, това ниво е постигнато в последните 30-35 години – т.е. не е като този данък да е огромен откакто свят светува. Всяко от тези места е забогатяло, преди ДДС да стигне сегашните си нива – те са чисто и просто политическа глупост.
И трето, прекаленият радикализъм сам по себе си нито е добър, нито е лош. Ако ти искаш общество, в което хората са бедни и поробени, а аз такова, в което те да бъдат проспериращи и свободни, например, и двамата ще защитаваме идеи в двата края на спектъра – ерго ще попадаме в категорията на прекалените радикали – но проблемът ще е в само един от нас :).
(Примерът, естествено е напълно хипотетичен.)