Какво ни отне демокрацията?

Когато онзи ден Корнелия Нинова заяви, че демокрацията „ни“ е отнела много, мнозина възпроптаха срещу опита ѝ да включи себе си в категорията на „жертвите“. Все пак жената, чийто син премина от Софийската математическа гимназия в едно от най-елитните висши учебни заведения на планетата, едва ли може  да се оплаче, че не е получила възможността да му предостави качествено образование. Съмнителен звучи и опитът да се дистанцира от управлението в България от последните години, когато идва от човек,  заемал дълга поредица от влиятелни позиции в него в продължение на цели две десетилетия – от 1997 г., когато Нинова оглавява Техноимпекс АД (като според министъра на икономиката и енергетиката по това време Петър Жотев назначението ѝ идва лично от премиера Иван Костов), през периода от 2005 до 2007 г., в който тя е заместник-министър в правителството на Сергей Станишев (и между другото е начело на Управителния съвет на Булгартабак Холдинг АД), та чак до годините от 2009 насам, в които е абонирана за парламентарната банка.

При все че като цяло е трудно да се изявяваш като онеправдана пролетарска звезда, при положение че през по-голямата част от професионалния си живот си бил част от родния политически „елит“, а синът ти прави кариера в такова зловещо гнездо на капиталистическите поробители като Голдман Сакс, все пак възниква въпросът отнела ли е наистина демокрацията много на онези от нас, които нямат щастието да са били привилегировани от поредица правителства и да ръководят политическата сила, окупирала всички резултати на първите страници при търсене с „партия на милионерите“ в Google.

Моят отговор е „не“. Всеки, който разбира достатъчно от история, икономика и политика, знае, че по време на комунистическата диктатура България изостана с десетилетия от развития свят. Огромните рани, причинени ни от предшествениците на Нинова, все още не са заздравели, но днес поне страната ни е част от онова семейство, от което диктатурата я откъсна задълго, а стандартът ѝ на живот е далеч по-висок от всичко, на което можеха да се надяват онези, които не бяха част от комунистическата номенклатура.

Преходът можеше да бъде далеч по-бърз и по-успешен, разбира се, ако точно партията, която Нинова оглавява, не ни бе докарала кризите от 1990 и 1997 г. и не бе успяла да трансформира политическата си власт в икономическа такава. Ако в зората си демокрацията наистина беше отнела лостовете на властта от бившите комунистически кадри, днес едва ли щяхме да сме свидетели на унизителната ирония шефката на „партията на милионерите“ да говори от името на обикновените хора.

Не „демокрацията“ е виновна за настоящите ни проблеми. Вината до голяма степен е в онези артефакти от  тоталитарното минало, които именно БСП брани със зъби и нокти.