Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Какъв е смисълът от Български пощи?

Съдейки по разкази на приятели и познати, и по буквално хиляди коментари онлайн, историята на моя сблъсък с Български пощи по нищо не се различава от множество други. В началото на месеца спечелих дребна награда от едно онлайн състезание по програмиране. На 7-и февруари получих e-mail, че пратката е в процес на изпращане от Калифорния, САЩ, както и тракинг номер, с който да следя придвижването ѝ. На 8-и февруари наградата ми беше в пощенски офис на Западния бряг. На 10-и февруари пратката ми стигна до разпределителен център на международен разносвач, а на 14-и в 11:45 местно време вече беше в България.

Десет дни по-късно в онлайн системата на американския разносвач продължава да стои съобщението, че пратката ми пътува към мен през Български пощи. За това време посетих два пъти кварталната поща, където никой не успя да ми предостави каквато и да е полезна информация, но пък една иначе възпитана служителка ми обясни, че противно на илюзиите ми доставките изискват чисто технологично време и е едва ли не физически невъзможно да получа толкова скоро пакет, на който са му били нужни четири дни да пристигне в страната от другия край на света.

Многобройните коментари в интернет (като например тази тема в БГМАМА, озаглавена „Защо Български пощи продължават най-нахално да ни крадат пратките?“, в която на 18 страници са разказани над 200 истории за изгубена поща от 2013 г. насам) ме карат да си мисля, че шансът в крайна сметка да получа наградата си не е кой знае колко голям.

Двете ми посещения в местната пощенска служба – първото място, където влизам от доста време насам, в което интериорът е замръзнал някъде около 1984 г. (с изключение на компютрите, изглеждащи като извадени от втората половина на 90-те) – са достатъчни, за да разбера защо е така. Напук на опитите за реформи, Български пощи продължават да вадят вид, че са останали далеч в миналото със застаряващия си персонал, силно неефективните си практики и масовите (по всичко личи!) дребни кражби.

На този фон не е учудващо, че независимо от всички предимства, с които разполага този държавен мастодонт – включващи все още огромен брой служители, клонове в почти всяко населено място в страната и многомилионен бюджет – той продължава да губи пазарен дял за сметка на много по-ефективните си частни конкуренти.

Аз лично никога не бих използвал услугите на Български пощи, ако имам алтернатива, при положение, че най-големият проблем, който изобщо някога ми се е случвал с някой от другите играчи на пазара, е доставчикът да пристигне прекалено рано, да не ме намери на адреса и да му се наложи да се връща.

В тази връзка, от държавната пощенска служба губят всички – данъкоплатците, наливащи парите си в една продънена каца, която изглежда е неспособна да се реформира; потребителите, които независимо от загубеното време и нерви, не успяват да получат пратките си далеч по-често, отколкото е нормално; и не на последно място, самите служители, изоставени в обстановка, която за последен път е била „модерна за времето си“ някъде в годините на Априлския пленум.

Решението, разбира се, е очевидно.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай