Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Камък в блатото

За човек, който се интересува от политика и се надява да живее в по-добра България, вчерашната информация, че премиерът Бойко Борисов е напуснал работна среща в Брюксел, посветена на миграцията, за да гледа футболен мач, би трябвало да звучи скандално. Без значение какви са политическите ти възгледи и кой точно е начело на министерския съвет, и ти – предполагам! – смяташ, че неговата роля е да служи на данъкоплатеца, да защитава националния интерес и (по възможност) да не пренебрегва работата, за която получава заплата.

Разбира се, човек, който иска да живее в по-добра България, би бил даже по-скандализиран от вицепремиера Валери Симеонов, който миналата седмица заяви, че „на майките [на деца с увреждания] не им е работа колко струва самолетния билет на зам. министърката“. Напротив, точно на българския избирател (който с гласа си е изпратил Симеонов и себеподобните му уж да работят за него и с труда си осигурява парите за относително разточителния им живот) му е работа да се интересува от държавните разходи и да настоява за възможно най-строг контрол върху тях.

Многобройните примери за безпардонно и нахално отношение от страна на представители на политическия ни елит си приличат по най-малко две неща. На първо място, много рядко ще срещнеш еквивалентите им в частния сектор. Аз – смея да твърдя! – съм ценен с качествата си за своя работодател, но не мога просто да реша да прекъсна работа, за да гледам мач, а още по-малко сам да определя каква заплата ще вземам и после да обясня на шефовете си, че не ги интересува колко пари получавам. Същото предполагам се отнася и за теб, както и за почти всички български граждани.

Политиците ни обаче си позволяват поведение, което би оставило повечето от нас моментално на улицата, най-вече защото критична обществена маса е готова да си затвори очите за него – било понеже поредният скандал е предизвикан от някой от „наш‘те“, било от липса на интерес или по друга причина.

И преди съм го казвал: в нормална среда нито един член на кабинета не би си позволил да пренебрегва работата си заради футболна среща или пък да държи сметка на избирателите си – а ако все пак го направи, избухналият скандал ще е водеща тема до момента, в който съответният държавен служител не си подаде оставката. В атмосфера на относителна търпимост и апатия обаче критичните гласове ще продължат да имат ефекта на камък в блатото – след кратко размътване на водата, което почти никой няма да забележи, всичко ще продължи по старо му в ущърб на огромното мнозинство от нас.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай