Като няма хляб… да купим изтребители
Винаги е поучително да следиш какви са така наречените обществени приоритети, за които политиците са готови да похарчат парите ни. В последните два дни такива станаха девет-десет изтребители, с които уж ще правим опити да модернизираме българската армия. Идеята за тяхното закупуване впрочем не е нова, но – слава Богу – беше замразена с оставката на кабинета Борисов, който бе готов да даде около 700 милиона лева за целта.
Не че нещо, но, дори да оставим настрана факта, че нямам спомен българските граждани да са оторизирали подобни огромни разходи – те сами по себе си са безсмислени. Не съществува каквато и да е стратегическа цел, която да оправдава наличието на повече изтребители – нито можем да ги използваме във военен конфликт (тъй като живеем в мир, а дори това да се промени с 9-10 самолета армията ни няма да стане по-боеспособна), нито за борба с евентуална терористична атака, нито даже в мисия на НАТО в Северна Африка или Близкия изток (където никой не е опрял точно до нашата въздушна мощ).
Впрочем това навярно е причината и президентът, и министър-председателят да откажат да споделят със суверена си на базата на какви точно разчети са готови да похарчат стотици милиони левове и за какво точно мислят да използват бъдещите ни изтребители, маскирайки невъзможността си да предоставят подобни данни с общи приказки от типа на „нашата армия наистина има нужда от превъоръжаване”.
Не искам да звуча популистки, но е нелепо точно бойната ни авиация да е приоритет във време, когато всички сме съгласни, че страната има далеч по-големи проблеми. Затова нека правителството опита или по изключение да похарчи поверените му от данъкоплатците средства за нещо, от което те всъщност имат нужда, или – даже по-добре – да признае, че не може да направи това и да ни върне парите, за да си ги използваме сами.