Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Качествено образование, ли?

Спомняш ли си кога за последен си чувал израз от типа на „този компютър е много добър, той е произведен от държавата“ или „каква страхотна кола, държавно производство“, или „колко високо е качеството на обслужване в държавната администрация“? Не? Подозирам, че, ако не си имал съмнителното щастие да прекараш част от живота си в епохата отпреди 1989 г., няма и да си спомниш – оттогава насам никой никога не е казвал нещо подобно, а, когато се е случвало в дните на комунистическата диктатура е било, не защото държавната администрация е работила качествено или държавните фирми не са произвеждали боклуци, а заради простия факт, че в условията на силово смазана конкуренция хората са нямали и представа, че може да бъде създадено нещо по-добро (а, ако са имали, са били притеснени, че споделянето на тази „враждебна“ информация може да се отрази на свободата, здравето или дори на живота им).

Базов икономически факт е, че качеството се създава в конкурентна среда, в която различните производители на един продукт са оставени на спокойствие да работят по него в съответствие с предпочитанията на клиентите си, а не на корумпирани и/или слабо образовани държавни бюрократи, в чиято мотивация по правило критерият „най-добър“ отстъпва на „произведен от фирмата на братовчеда Гошо“ или „подходящ за новата политическа линия на партията“.

Друг базов икономически факт е, че оставени да работят, без политиците и чиновниците да ми се месят, предприемачите не просто създават по-добри продукти, а такива, които комбинират високо качество с ниска цена – и затова например днес мобилните разговори и интернет достъпът буквално струват по няколко лева на месец, независимо от факта, че допреди само петнайсетина година никой не можеше да си представи фантастичното им развитие (а страната ни е на едно от водещите места в света що се отнася до качеството им), докато в доминираните от държавата сфери като енергетиката, влаковите превози, пощенските услуги, образованието и здравеопазването сме горе-долу в една и съща група с по-неразвитите страни от Африка и Централна Азия.

Затова, когато нелепата ни образователна министърка Анелия Клисарова се опитва да пробута идеята си учебниците да се печатат от държавата при пълно премахване на правото на учителите да избират по кой от тях да преподават с аргумента, че това щяло да повиши качеството им и да ни спести пари, не само хората с икономическо образование, но и онези с поне малко здрав разум са наясно, че жената или е тъпа като галош (което, макар и не съвсем необичайно, все пак не е добра характеристика за един министър), или има за цел да докара някой лев на близките си на гърба на образователната ни система в частност и на обществото ни като цяло (което си е за затвора).

Много може да се пише за некадърността на настоящото ни управление. Но най-лошото е, че с оригиналните си идеи и действията си то продължава да прави шансовете ни за проспериращо бъдеще все по-малки дори в последните си дни.