- E-lect.net - https://e-lect.net -

Климатология for dummies – част I

Тази статия продължава темата с глобалното затопляне [1], която започнах наскоро. Преди да се опитаме да се образоваме отгоре-отгоре по научната страна на въпроса, дължа много важен disclaimer. Имаше хора, разбрали предния материал като намек, че вярвам в някаква (научна или активистка, все едно каква) конспирация. Нищо не може да е по-далеч от истината, въпреки че – принуден съм да призная – заглавието се оказа по-подвеждащо, отколкото предполагах.

Не смятам, че има конспирация, която се стреми да ни накара да повярваме в лъжата, че сме в основата на катастрофална промяна на климата, с подмолна цел или нещо такова. Не мисля и, че „лъжа” е уместна дума, когато става дума за научна хипотеза с голяма степен на вероятност. Тази поредица цели да разкаже историята на няколко погрешни теории, политически решения, глупави практики и в крайна сметка може би измами. Но разкриването им само по себе си не е достатъчно, за да наклони везните на другата страна на дебата.

Опитът да бъдат скрити, обаче, остави обществото с убеждението, че такъв няма, консенсусът е пълен и по-добре да оставим властта в ръцете на новите пророци от зеленото движение, които единствени знаят как да стигнем Обетованата земя. Нищо подобно!

Ще започна отдалеч. В основата си научният метод разчита на хипотезата – възможно обяснение на определен феномен, базирано на предхождащи го наблюдения, които не могат се впишат задоволително в наличните към момента теории. Всяка хипотеза подлежи на последователни тестове и опити за отхвърлянето ѝ. С провала на последните ние я приемаме за истина – поне докато не се случи нещо, което да ни убеди, че не е.

Хипотезата в нашата история [2] гласи, че Земята е изложена на продължително увеличаване на средната температура, причинено от повишената концентрация на парникови газове в атмосферата в резултат на човешки дейности от типа на изгарянето на изкопаеми горива. Това – продължава тя – ще доведе до катастрофални последици, ако не бъдат взети необходимите мерки.

В основата си идеята не е нова. За откривател на парниковия ефект се смята френският математик Жан Батист Жозеф Фурие, който още през 1824 г. предполага, че определени газове могат да „загреят” атмосферата. Самият термин е измислен от напълно неизвестния, поне за мен, шведски учен Сванте Арениус, чието име активистите обичат да цитират – но напълно некоректно. Да, човекът действително предвижда, че нарасналите емисии от въглероден диоксид ще доведат до повишаване на световната температура. Но не му пука. Напротив, смята, че от цялата ситуация ще извлечем само ползи – на първо място чрез увеличаването на добива, което ще спомогне за изхранване на населението (проблем, все още важен в края на XIX и началото на XX век, когато живее Арениус); на второ като предотврати следващата ледена епоха.

Да прескочим повече от половин век напред. В съвременния си, напълно различен от мечтите на шведа, вид хипотезата за глобалното затопляне се изявява от 70-те години насам, когато се случват две значими събития: средната световна температурата наистина започва да се покачва и горе-долу по същото време ООН решава, че е дошъл моментът да налее адски много пари в току-що създадената бюрократична машина за наблюдение на климата. През 1979 г. в Женева е проведена първата Световна конференция по темата, от която се ражда организация, наречена IPCC (за нея, обаче, по-късно).

[3]По-интересно е, че конференцията признава, че познанията ни за климата имат нужда от сериозно развитие, и – не съвсем изненадващо – иска финансиране, за да могат евентуалните промени, причинени от човека, да бъдат предвидени и спрени. Дотук със забравения оптимизъм на Арениус! Забавно е да се запитаме как са разбрали събраните в Женева делегати, че всичко, което можем да направим на природата, е задължително вредно, след като сами казват, че науката им е в зачатък. Това, което е безспорно, е сложеното началото на движението за борба с глобалното затопляне.

Което ни връща към хипотезата. Както вече стана ясно, като такава, тя има нужда от доказателства в своя полза и от липсата на такива, които да я отхвърлят. В първата графа попада например фактът, че световната температура расте в края на миналия век. Втората, за нещастие, също не е празна – след 1998 г. увеличението престана и ситуацията на практика не е мръднала, на пук на всички прогнози.

Това не отхвърля валидността на хипотезата, но най-малкото е камък в нейната градина.

Ще се огранича само с горния пример, за да не се отклонявам от посоката, в която непринуденият ми изказ се опитва да те заведе. А тя е свързана с ролята на известния Хокеен стик в подкрепа на идеята за причинено от човека глобално затопляне. Отговорът на този въпрос – surprise, surprise – е, че от научна гледна точка тя е почти никаква.

Преди да обясня защо е така, обаче, кратко обяснение за току-що слезлите от летящата чиния. Хокеен стик се нарича графиката, представяща т.нар. температурна реконструкция, разработена от палеоклиматолозите Майкъл Ман, Реймънд Брадли и Малкълм Хюз. Тя е толкова известна, че всеки я знае, но все пак… би могъл да я видиш в предния материал [1]. Накратко реконструкцията показва, че световната температура в продължителен период от миналото плавно е спадала чак до началото на XX век, когато рязко се покачва – оттам и формата на стик за хокей на лед.

Защо научната ѝ роля във връзка с хипотезата за глобално затопляне е нищожна? Много просто – тази графика, нито ни показва защо Земята се затопля, нито може да предскаже дали процесът ще продължи. Така че е възможно тя да е абсолютно точна и въпреки това хипотезата да се окаже невярна. Обърни внимание, че е налице и обратната възможност – Ман и Co. да са се объркали сериозно (както всъщност е станало), но антропогенното глобално затопляне да е факт.

Преди да приключа с днешната статия, остава да си отговорим на най-важния въпрос: след като Хокейният стик не играе роля в научния дебат за какво е цялата истерия около него и защо е настоящата поредица. Отговорът отново е елементарен: графиката не е важна изобщо, но това не вълнува активистите, които са я превърнали в основното си доказателство. Затова е световно известна. Обърнат на политическо оръжие, образът на хокейния стик е причина да бъдат изхарчени милиарди долари – за справяне с проблем, за който не е доказано, че съществува. Той е и стандартният начин да се затвори устата на несъгласните. Безпрецедентното затопляне, което предполага, плаши. Лесно се скандира и се събира дори в по-мънички плакати.

По-сигурно е, че ще набереш последователи с него, отколкото с алтернативната теория, че през Средновековието средната температура всъщност е по-висока от днешната [1]. За нея е ясно: „да се преборим със затопляне, което след време евентуално ще доведе планетата до състояние, в което е била през голяма част от историята ни” не е точно най-въодушевеният боен вик.

В последните години работата на Ман беше сериозно компрометирана. Хокейният стик е най-малкото ненадежно, а в най-лошия случай напълно невярно представяне на реалността за изминалото хилядолетие. Ще се отрази ли този факт на научни дебат за глобалното затопляне? Вероятно не. Но поне може да накара правителствата да не харчат парите ни толкова безрасъдно.

Какви са проблемите с графиката ще научим в няколко последователни материала. Преди да се насочим към тях, обаче, ще се пообразоваме още малко – в част II на „Климатология for dummies”, в която ще разбереш що за животно е палеоклиматологията, с какво се занимава, как работи и защо ми е толкова трудно да повярвам в нея.

***

[1] В тази връзка един въпрос с понижена трудност: откъде идва името на Гренландия – открита от викингите около 1000 г.?