Коалицията КОЙ
Една известна, но някак екзотично звучаща по нашите ширини максима гласи, че законът важи с еднаква сила за всички. Във варианта на българския политически елит обаче тя все по-често се трансформира в „законът важи еднакво за всички, само докато не засегне интересите ни или тези на нашите спонсори, когато идва времето или да го заобиколим, или да го променим“. Това съвсем ясно си пролича с решението на временната бюджетна комисия в Парламента вчера да задължи БНБ да оздрави не само КТБ, но и да вземе мерки по оздравяването на всяка банка, чийто собствен капитал стане отрицателен.
Потенциалните ефекти от евентуалното приемане на подобно решение в пленарна зала са ясни. На първо място то окончателно ще затвърди неприкосновеността на банковия сектор, чийто привилегировани членове ще престанат и формално да бъдат равни с всички нас пред закона (защото няма други български бизнеси, които да са защитени от собствените си безразсъдни и/или престъпни действия по подобен начин от държавата). На второ, то ще стимулира всички банки да се преориентират към рисков бизнес модел, подобен на този на КТБ (защото, да перефразираме Левски, ако рискът им бъде оправдан, ще спечелят само те, а ако ли не, ще загубим всички без тях). И на трето, то ще подкопае финансовата стабилност в България и ще я вкара в гръцкия коловоз.
Докато тези потенциални ефекти няма да се проявят още от утре обаче, непосредственият резултат от това българските власти да опитат да приложат решението на бюджетната комисия от вчера ще бъде да узакони беззаконието и да замете следите с цената на по над 1000 лв. взети от джоба на всеки работещ български гражданин. Що се отнася до партиите, гласували за него, те на практика изкрещяха в лицата ни, че всичко друго може да върви по дяволите, само и само те и спонсорите им да останат доволни.
