Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Коледна приказка: 2014

Всяка Коледа се чудя как да изляза от клишето, но не мога да не напиша, че този празник ни дава чудесен повод да се замислим, както за съдбата на по-онеправданите от нас, така и за мястото, в което живеем. По причини, които мога да си обясня, но ми е трудно да възприема, в човешката природа изглежда е заложено често пъти да търси решения на проблемите на онези от нашите сънародници, които са прекалено бедни, прекалено болни или прекалено отчаяни, за да живеят добре, във волята на шепа политици или бюрократи, чиято човешка природа пък на свой ред ги кара да не се замислят за тези проблеми кой знае колко повече от останалите (и ги ограничава, дори когато искрено искат да помогнат).

Във вярата в силата на политическия елит няма нищо особено изненадващо, доколкото  много от проблемите ни наистина са резултат от политически действия. Но винаги ме изненадва вярата, че трябва да очакваме решенията, които този елит ни предлага, да са по-добри от онези, които можем да намираме и развиваме сами.

Понякога, мисля си, всичко, от което се нуждаем, е един хубав пример. Може би властта може да помогне на човек, който няма нищо, а може би не, но, ако този човек гладува пред вратата ти, всичко, което ти трябва, е мъничко добронамереност.

Малко вероятно е един закон, колкото и да е строг, да направи по-чисти улиците на София, но ако не си хвърляш боклуците на земята, ти вече си помогнал за това, без да ти струва нищо (а, ако положиш още малко усилия, би могъл да направиш много повече).

Не знам защо, но в мисленето на доста хора са дълбоко вкоренени недоверието и пренебрежението към потенциала на хубавите дребнички примери да направят живота ни по-добър – и в тази връзка съм сигурен, че ще има читатели, които ще се изсмеят на заделянето на скромни суми за нуждаещите се или изхвърлянето на боклуците в кошчетата като носители на промяна. Тези хора не са прави, защото макар и повечето хубави деяния да са съвсем дребни, оставени сами на себе си, съвкупността от тях е това, което в крайна сметка с времето прави съжителството ни далеч по-добро.

За да ти покажа, че съм прав, ми се иска да ти предложа бърз експеримент. Остави в коментар тук или във Facebook или Twitter кратък пример за нещо положително, което си направил за някой друг или за околната ни среда, използвайки хаштаг #направидобро, и ако достатъчно хора се включат, резултатът, сигурен съм, ще те впечатли.

Весела Коледа!

П.С. Илюстрацията е оттук.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

3 коментара

  1. Виктор каза:

    Май най-значимото нещо, което съм направил през тази година, беше да организирам малка благотворителна кампания в офиса, за да съберем пари за пострадалите от наводненията в Добрич и Варна. Събрахме 100 лв., което не е много, но доста добре оползотворихме парите, така че успяхме да купим храна, която би трябвало да е стигнала за няколко семейства за около седмица. 

    Иначе си изхвърлям боклука в кофите и се старая да отделям пластмасовите бутилки за рециклиране. Това обаче не смятам за голямо геройство, а по-скоро за признак на елементарна цивилизованост. 

  2. Magdalena каза:

    Участвах в организирането на страница за помощ на детенце с тежко туморно заболяване и дарих 250 лв., сега /по традиция коледно/ дарявам 200 лв. на вдовица с 2 деца.
    Дарих дрехи на бедно семейство, вкл. покъшнина. Не споменавам за неща, които съм правила за познати хора.
    А относно екологията… отделям винаги хартиени, пластмасови и стъклени отпадъци.
    Никак не е много, но… правя го редовно и ще продължа 🙂 .
     

  3. Юлия каза:

    Когато моя позната с голямо сърце, която живее самотно и боледува, ме помоли за заем от 200 лв., за очна операция, ѝ дарих сумата. Съпругът ми прехвърли безвъзмездно старата ни кола на човек, на когото му трябваше да си върши работата.
    Удоволствие е да даряваш, когато хората знаят точно от какво се нуждаят.