Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Колко струва един писател?

През септември 2017 г. Forbes пресметна, че богатството на Джоан Роулинг възлиза най-малко на 650 милиона долара. Авторката на изключително популярната поредица за Хари Потър понастоящем е може би най-богатият писател на планетата, но съвсем не е сама в клуба на милионерите. Стивън Кинг би могъл да се похвали с около 400 милиона долара, Даниел Стийл има 330 милиона, че и отгоре, Том Кланси – някъде към 300 милиона, Джеймс Патерсън – около 250, а Джон Гришам – към 200 милиона долара.

WriterОбщото между десетките автори на художествена литература, които принадлежат към кръга на милионерите, е, че тяхното по правило добре издържано в техническо отношение творчество успява да развълнува милиони читатели по света, продава се в страхотни тиражи и е преведено на множество езици по всички краища на планетата.

България все още няма и вероятно скоро няма да има име, което да се нареди до изброението по-горе и останалите от техния кръг. Някои от причините за това са напълно ясни – българският език, например, се говори от сравнително малко хора, което поставя родните писатели в незавидната ситуация пазарът на книгите им да е десетки пъти по-скромен от този на техните колеги от Великобритания, САЩ, Русия, Испания, Германия или Италия. До преводи трудно се стига и то поради причина, за която се говори доста по-малко – изключителна рядкост е родно литературно произведение, дори когато е създадено от страшно талантлив автор, да се докара до високо техническо ниво. От личния си опит знам, че писателите ни трудно приемат критика и почти никога не разбират, че вдъхновението и талантът не са достатъчни; за да успееш са нужни упорит (често пъти досаден) труд и огромна дисциплина.

Такава впрочем е и ситуацията в тениса. Не знам дали Григор Димитров е роден талант – пък и лично за мен това е напълно второстепенно – но наскоро прочетох, че по негово собствено мнение водещата дума е „дисциплина“, а той самият иска да даде пример какво може да се постигне с „упорит труд“. При все че има множество фактори защо България има стотици, ако не и хиляди тенисисти, но само един Григор Димитров, тези две думи са основополагащи – без тях нито феноменалните постижения на един от най-големите ни спортисти, нито огромната му банкова сметка биха били постижими.

Което ме води към Калин Терзийски

Вчера прочетох как този иначе талантлив български автор – който обаче е по-популярен с алкохолната си зависимост – се възмущава на факта, че докато Григор Димитров е получил за успеха си в един от най-големите тенис турнири на планетата 2.5 милиона долара, той самият е получавал по 25 паунда за разказ във вестника на българските емигранти във Великобритания. Струва ми се, че за всеки нормален читател е ясно на колко нива е сбъркано това мнение, но аз все пак ще изведа няколко акцента:

А) Калин Терзийски сравнява човека, който понастоящем е трети в света в собствената си сфера, със себе си – автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“. Шампион, чиито отдаденост и професионализъм са изключителни примери за подражание, с индивид, чийто алкохолизъм предимно буди съжаление.

Б) Отгоре на това, господин Терзийски поставя на една нога огромен форум в света на тениса с никому неизвестно публицистично издание в света на литературата. Би трябвало да е напълно ясно, че ако Григор Димитров беше само един от участниците в турнир, организиран от българската емигрантска общност във Великобритания, той щеше да получи съвсем скромно заплащане. Ако Калин Терзийски някой ден попадне в полезрението на някое от големите имена в издателския свят, неговият хонорар на свой ред многократно ще надхвърли печално известните 25 паунда.

В) При все че оценката на качествата на Григор Димитров не е поставена (само) от българската публика, а буквално от милиони хора по света, господин Терзийски използва повода, за да оплюе „целия нечетящ [български] народ“, който явно „не разбира, цени и почита“ гения му и иска да го „унищожи с дребната си злоба“ и да го загроби.

Аз обаче бих казал, че уважението и любовта на хората се печелят не с мрънкане за това как никой не осъзнава колко си велик и не с обиди, а с комбинация от качества, които могат да служат за пример – упоритост, отдаденост, трудолюбие, че дори и скромност, за да не се стигне дотам да се самозабравиш по толкова грозен начин. Именно тези качества създават победителите, те вдъхновяват хората и те служат за подражание. Затова и фактът, че Григор Димитров се радва на огромно богатство и още по-голямо уважение е напълно закономерен.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай