Конференцията на ESFL (2015)
Когато си мисля за либертарианското движение у нас напоследък, все по-често съм силно оптимистичен по отношение на бъдещето му. Споделял съм, че един повод за това ми дава фактът, че докато когато за първи път започнах да търся контакти с други либертарианци в България преди около три години, самата дума „либертарианство“ още беше непозната на огромното мнозинство от хората в страната, днес тя може да бъде открита в над 100 статии на такива стожери на лявата „мисъл“ като Поглед.инфо и Дума (разбира се, като митично плашило за не особено интелигентната част от електората на БСП). По-важна причина обаче намерих в провелата се вчера трета регионална конференция на European Students for Liberty (ESFL) и впечатляващия брой предимно млади хора, отделили от времето си за нея.
Не съм бил миналата година, но на първото издание на конференцията присъстваха стотина души, успешно запълващи единствената зала, в която се провеждаше то. Вчера залите вече бяха две и поне на лекциите, на които бях аз, винаги имаше правостоящи. Самата конференция започна в девет и половина, а първият лектор беше Боян Рашев, който откри събитието с любопитни размисли за погрешните правителствени политики, водещи до замърсяване на въздуха в Европа и проблеми с наднорменото тегло в САЩ, достигнали на практика епидемични размери. Докато темата за въздуха в ЕС е напълно нова за мен, от тази за затлъстяването се интересувам активно и съм доволен, че лекцията предложи интересна перспектива, върху която не се бях замислял. Лайтмотивът, естествено, беше, че поради недостига на информация, правителствената политика в тези две сфери, създадена с цел да разреши един специфичен проблем, няма как да отчете т.нар. unintended consequences и създава нови – и потенциално по-тежки – проблеми.
Защо информацията в икономически смисъл винаги е ограничена – особено в рамките на един централен планови орган – гостите на конференцията можеха да чуят от Георги Ганев, който говори в по-малката зала за собствеността, свободата и здравите пари като необходими условия за забогатяване. От 10:30 на конференцията започнаха да се провеждат паралелни лекции на български и английски като едновременно с Георги Ганев в другата зала лектор беше Франко Мартин Лопез, а неговата тема бе The Impossibility of Central Urban Planning. Що се отнася до лекцията, на която присъствах, тя не предложи нищо, което аз лично да не знам (като се има предвид, че информационният проблем винаги ми е бил интересен), но, струва ми се, би била много полезна на онези, които тепърва започват да се интересуват от икономика или просто искат да научат защо много икономисти смятат, че за правителството е невъзможно да планира рационално.
След кратко прекъсване за кафе, в „английската“ зала се говореше за свободата в Исландия, а в другата Благовест Белев говори за психологията на властта и бъдещето на либертарианското движение. Докато изводите на лектора за ролята на модерните технологии в последно време и в бъдеще в огромна степен се припокриват с моите собствени, въпросът за психологическите характери на хората, изкушени от политиката, лично на мен ми се струва спорен – още повече, че в рамките на 40-50 минутна лекция на практика е невъзможно позицията на Благовест Белев да бъде развита подробно. Няма съмнение обаче, че хипотезата беше интересна и заслужава по-подробно изследване.
Следващ в дневния ред беше обедът – и тук му е мястото да кажа, че организацията на цялото събитие, зад която стоят Стоян Панчев и co., бе на очакваното високо ниво, графикът беше спазен изключително точно, а модерацията заслужава адмирации.
Лекцията на Юлие Фока–Кавалиераки (Yulie Foka–Kavalieraki), посветена на конспиративните теории и рационалното мислене ми достави огромно удоволствие – особено като се има предвид, че беше базирана на същите хипотези на Майкъл Шърмър, за които вече сме говорили в статията Конспиративно, и че достига до същите изводи. (А и, ако си редовен читател на E-lect, знаеш колко много текстове на сайта са насочени към оборване на различни теории на конспирацията.) Като се има предвид обаче, че точно това търсене на конспирации съвсем не е чуждо на либертарианското мислене, тази лекция вероятно ще остане в спомените на много хора като най-спорна от всички и очаквано предизвика най-остра размяна на мнения.
По същото време в другата зала Пенчо Пенчев говореше за корените на класическия либерализъм в България.
Аз приключих участието си на конференцията с лекцията на Владо Каролев, която според програмата трябваше да се отнася до фактите и митовете по въпроса кой е виновен за икономическите кризи, но основно се концентрира върху историята на австрийската икономическа школа и нейните предшественици от късните схоластици през Кантийон та до Бастиа. Останах с впечатлението, че на Каролев не му стигна времето, за да развие подробно основната си тема, след като благосклонно отстъпи част от него на Красен Станчев, който ни разказа накратко за две предстоящи издания на ИПИ. И тази лекция, както лекцията на Петър Ганев, беше по тема, по която съм що-годе компетентен, но хората, сега навлизащи в австрийската школа, би трябвало да са чули почти всички имена на икономисти и книги, с които трябва да започнат, както и да са добили основна представа за някои от важните идеи на това учение в икономиката. Единствените, които ми липсваха в изложението, бяха имената на Хенри Хазлит и неговата Икономика в един урок.
По същото време в другата зала темата беше скандинавският социален модел и (подозирам) проблемите с него. Конференцията завърши с лекция, посветена на гръцката криза, на която нямах възможност да присъствам.
Третата конференция на ESFL у нас беше не само най-голямото либертарианско събитие на годината, но и чудесна демонстрация на интелектуалния потенциал на движението и нарастващата привлекателност на неговите идеи. Прекрасно е, че ESFL е на път да изгради традиция в провеждането на мащаби форуми в този формат, като голямото ми притеснение е, че ако тенденцията се запази, догодина на организаторите ще им се наложи да търсят повече и по-големи зали.
Естествено, още много има да се свърши, докато растящия брой хора с пролибертариански възгледи започнат да влияят ефективно на политиката у нас. E-lect, колкото и нескромно да звучи, е измежду местата, приближаващи настъпването на това време. Ако това ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а му, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
