Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Културата на министъра

Чудех се дали днес да не споделя мислите си за машинациите, довели до провала (поне към момента) на опита за истинска реформа в съдебната система, за така неадекватното „сближаване на позициите“ между Реформаторския блок и ДПС, или за опита на Радан Кънев да представи пълната капитулация като „компромис“. Алтернативен повод за размисъл ми даде новината, че директорът на Фонда за научни изследвания е арестуван за убийство, извършено при пиянски скандал.

MinisterИнформацията, че фирма на Ирена Кръстева е внесла в патентното ведомство искане да запази марката „Кой пък ми се струва така отвъд границите на абсурда, че само мога да посъветвам Кръстева да си запази и марките „Къде“, „Кога“, „Какво“, „Как“ и „Защо“, и всички да вземем да се разотиваме.

Вместо да се занимае с някоя от тези интересни теми обаче днешният текст ще се превърне в съчинение по картинка(та вдясно). На снимката (според автора ѝ) се вижда министърът на младежта и спорта Красен Кралев (а, ако не е той, е друг дебеловрат и смяташ се за недосегаем чичко, силно приличащ на него), който спира на паркомясто за инвалиди на летище „София“ пред погледа на завеян служител на реда, на когото явно не му и минава през ума, че наднорменото тегло все още не се смята за физическо увреждане.

Исках да ти споделя тази снимка, защото за мен тя показва какво стои в основата на всичко – и на тоталната безпринципност на политиците ни, и на престъпните им машинации, и на „Кой“, и на фалшивите медии, и на още множество други проблеми, за които можеш да се досетиш. Та, цялата тази амалгама от абсурди, по мое мнение, е следствие най-вече от простичкия факт, че хората, които сме избрали, уж за да администрират общите ни дела, и на които плащаме заплатите, продължават да се изживяват като наши господари, за които правилата (дори такива елементарни правила като тези за паркиране) не важат, а пък онези, които би трябвало да се грижат за съблюдаването на закона, в голяма степен са зависими не от него и не от българските граждани, а от властимащите.

В измислената пародийна вселена на Тери Пратчет има мегаполис на име Анкх-Морпорк. Когато този град преминава от епохата на постоянен терор към тази на просперитет, един от водещите фактори е, че стражарите започват да осъзнават, че да служиш на закона не е същото като да служиш на управляващите, а капитанът им дори арестува местния тиранин.

Някак иронично е, че място, специално измислено като арена за пародийни истории, ми изглежда далеч по-смислено от нашата реалност, но убеждението ми е, че и тя ще потръгне, когато започнем да взимаме пример от него, министър Кралев си получи съответната глоба за това, че е нарушил закона – точно каквато би получил всеки „обикновен/нормален“ български гражданин – а, ако се окаже, че е упражнил влияние, за да му се размине, бъде позорно уволнен.

Докато не се появи тази култура във властта (и не се задейства този граждански натиск, който да изисква спазването ѝ от родните политици и администратори), каквито и промени да се приемат на хартия, те няма да напуснат белия лист.

П.С. Снимката е взета от Facebook групата „Заедно срещу крайно наглите шофьори“, на която си струва да хвърлиш поглед. А пък ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай