Къде сме ние
Не знам подробностите около случая със сирийските бежанци в село Розово и не ми се иска да го коментирам конкретно – при все че от това, което прочетох, мога само да се отвращавам от отблъскващото поведение на моите „сънародници“ там – но той е поредният повод да си припомня колко бързо започнахме да се отклоняваме от пътя към една по-добра България в последните 2-3 години (и особено от около 11 месеца насам).
Не че в цялата си съвременна история страната ни е полагала целенасочени усилия да постигне просперитета и свободата, за която мечтаят много от великите ни примери за подражание още от времето на Левски, обаче в годините след 1997 тя бавно и мъчително започна да се възстановява от разрухата – в материален и най-вече в духовен план – до която беше доведена от близо 50-годишното монопартийно и ксенофобско управление на предшествениците на настоящите ни управляващи.
Нито събитията в Розово, нито многобройните изцепки от същия характер в последно време ще сложат край на споменатото мъчително възстановяване. При все това те са недвусмислено доказателство, че в България има хора, за чиито интереси традиционните ни, но позабравени ценности на добросъседство, толерантност и трудолюбие, и произтичащите от възраждането им възможности за по-добър живот представляват огромна заплаха. Не искам да звуча конспиративно и нямам предвид нищо повече от това, че не е никак голям процентът на толерантните, интелигентни и успели със собствените си сили хора, които биха гласували, за да останат на богато платените си постове боклуците, окупирали „народното“ ни събрание понастоящем.
(И не, нямам предвид, че всичките ни депутати са боклуци, но държа на това определение за една немалка група от тях, която многократно сме коментирали в различни материали на този сайт.)
Ще ми се да не стигам дотам просто да заклеймявам хората в село Розово. Те са жалки в моите очи, но и жертви на вълната от манипулации, започващи още на ниво правителство, партийни централи и парламент и масово разпространявани от безгръбначните им приятели в медиите, с която вълна политическата ни класа се опитва да си измие ръцете от своите собствени провали (резултат от поквара, неморалност и некадърност) – напълно в стила на комунистическата пропаганда.
Отговорът на въпроса „къде сме ние днес“ е важен, струва ми се, ако искаме да си отговорим и на този в каква България бихме искали да живеем. Дали идеалът ни е бедна и изолирана държава, отрекла се от онези ценности, които са опазили народа ѝ през времето, и лягаща и ставаща с разкривената от омраза физиономия на Волен Сидеров или на някой от немалкото му имитатори, или е България на „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“, в която „българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било“.
Впрочем, ако не знаеш на кого принадлежат горните думи и не си съгласен с тях, най-вероятно си истински patreot на KLETA MAJKA BALGARIQ, а това ще рече лесно манипулируем, безотговорен идиот.