Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Либертарианец да се наричам…

Най-непригодната работа за всеки човек, дори за светците, е да раздава заповеди на другите. Няма един на милион, който да е подходящ за нея, най-малко пък сред онези търсещи тази възможност.

Дж. Р. Р. Толкин

LibertarianismВчера Facebook ми припомни един мой коментар отпреди година, в който се радвам колко популярно е станало либертарианското движение у нас.  И тогава, и сега съвсем искреното ми задоволство от този факт е гарнирано с щипка учудване за скоростта, с която се случи това развитие. Съвсем ясно си спомням, че може би още около две-две и половина години назад във времето изгледите за нещо подобно съвсем не бяха обещаващи – поне по мои наблюдения не само малцина се идентифицираха като либертарианци, но мнозинството дори не знаеше значението на думата.

Днес либертарианската общност е силна и нарастваща, а опонентите ѝ я ползват за плашило по повод и без повод, с което, струва ми се, предимно допринасят за това всеки поне да е чувал, че там някъде има едни хора със странни, но често пъти привлекателни философски идеи, от които едни други хора отляво и отдясно изглежда доста се страхуват. Не съм сигурен в кой момент либертарианството излезе от неизвестност, но ми изглежда, че този ефект бе постигнат в резултат на комбинацията от доброволните усилия на немалко чудесни хора – включващи както продължителното присъствие на ИПИ в медийната среда, така и например започнатите от вездесъщия Стоян Панчев конференции на ESFL (за две от които можеш да прочетеш тук и тук) и Българско либертарианско общество, а също и нарастващото присъствие на хора със сходни на моите възгледи във всевъзможни електронни медии.

С престорена скромност ще припомня, че E-lect също не един или два пъти е спомагал за популяризирането на либертарианството като цяло или различни литературни или филмови произведения, свързани с него, защитата на „трудни“ икономически позиции – например във връзка с минималната работна заплата или добродетелта на пазара – и критиката срещу опонентите на свободата (а също и тук).

Разбира се, колкото повече расте либертарианското движение, толкова по-ясно се виждат различията между хората в него. Това ми изглежда нормално – животът щеше да бъде изключително скучен, ако всички бяхме на едно мнение или се харесвахме. Сами по себе си тези различия могат да бъдат (а често и стават) повод за многобройни материали, дискусии и караници, обаче аз няма да те занимавам с тях тук, понеже темата ми е друга.

Не беше толкова отдавна времето, когато беше трудно да си либертарианец, защото всички те гледаха я с неразбиране, я с недоверие. Днес, уверявам те, ще ти е далеч по-лесно да се заявиш като такъв. Now it’s (kinda) cool.

Ще видим какво ще се случи занапред, но дотогава ще напиша, както го направих във Facebook миналата година, че мога само да се радвам, когато почти всеки втори статус или материал на някой популярен идиот е посветен на демонизирането на либертарианството. А също и когато нови и нови хора възприемат базови либертариански ценности като свобода, ограничена роля на правителството в живота ни и неиницииране на насилие.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай