Малка антиполитическа

Срещу ставащия все по-скандален в последно време сливенски кмет и бивш футболист Йордан Лечков ще бъде образувано досъдебно производство, съобщи на сайта си Дневник. По някакво куриозно съвпадение той се държа унизително с българските служители на реда, позволявайки си да демонстрира пълно пренебрежение към закона, точно в деня, в който излезе докладът на Европейската комисия за правната реформа и борбата с корупцията в България (разбира се, при положение, че на официалната информация от МВР може да се вярва – нещо, което кметът на Сливен отрича).

В същото време продължава да тече досъдебното производство срещу лидера на основната политическа сила, която подкрепя настоящото управление на ГЕРБ, Волен Сидеров. Преди около месец и половина той бе задържан (и впоследствие пуснат, благодарение на дипломатическия си паспорт) от полицията във Франкфурт след като бе буйствал в самолет на Луфтханза. Типично в стила на родната политическа класа, Сидеров първо обвини персонала на немския въздушен превозвач в лъжа и едва след като това не мина, взе че се извини.

За да направи живота ни още по-интересен, все така постепенно се задейства процедурата по импийчмънт, предизвикана от скандалното поведение на президента Първанов в спора му с министър Симеон Дянков. Тъй като нея вече я коментирах (и държа на мнението си, че тя цели да ни намира занимание, докато зад кулисите се случват по-важни неща), тук само я маркирам.

По-нататък: през изминалия уикенд вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се присъедини към протеста на служителите от подопечното му министерство „в качеството си на работодател“, както сам се изрази (при все че елементарната логика сочи, че хората винаги протестират точно срещу работодателя си). С това си действие той почти достигна висотата на Бойко Борисов, който преди време подкрепи президента при ветото върху приетия от собствената му партия (и предполага се поне консултиран с него) Закон за отбраната.

А за председателя на ДПС Ахмед Доган стана ясно, че има законен приход от един и половина милиона лева за консултантска услуга, която може да влезе в речника под „конфликт на интереси“.

Достатъчно!

Питам се що за реклама си прави родната политическа класа с това поведение. Явно двадесет години не бяха достатъчни, за да се научат членовете ѝ да бъдат последователни в действията си, да уважават хората около тях и да не влизат в махленски скандали. Докато това не стане, най-добрият съвет, който мога да им дам, е да не си харчат парите за скритата реклама, която в определени среди са свикнали евфемистично да  определят като ПиАр. С или без нея, докато поведението им остава далеч от безупречно, то винаги ще излиза на светло.