Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Медийните потайности

Как се случва така, че една и съща информация, която по правило не е подписана, се появява в един и същи ден в 5-6 и дори повече български медии?

За журналистите и хората, работещи в рекламната сфера, не е тайна, че родният рекламен пазар е сцена на практики, които в най-добрия случай са откровено неморални, а в най-лошия противоречат на закона. И докато това статукво остава непроменено в продължение на години, благодарение на негласното, но много печелившо сътрудничество между медиите и техните „рекламодатели”, в последните няколко месеца кампанията на марките цигари Merilyn и The King (произвеждани от една и съща компания) премина границата на елементарното приличие и фиктивното съобразяване с българското законодателство.

Тя беше толкова нагла и широкомащабна – преброй, например, в сайтовете на колко вестници може да бъде открита „новината” „Азиатки и мулатки ухажват Mr King” (чието заглавие се среща и във вариантите „Mr King бройка азиатки и мулатки” и „Азиатки и мулатки купонясват голи с Коцето”) – че предизвика реакцията на конкурентните производители на тютюневи изделия, ведно със сериозни журналисти и дори (най-накрая, макар и плахо) правозащитни органи.

Но тази кампания е само един от поводите за настоящата статия и не е темата й, така че повече няма да се спирам на нея. Ако те интересува, по-подробно по въпроса можеш да прочетеш в материала „Някои го предпочитат горещо”, който се появи на сайта на Капитал още на 9 октомври миналата година.

Пиша този текст, защото кампанията на цигари Marilyn и The King е само върхът на айсберга. Буквално всеки ден и на практика в почти всички печатни медии в България (нямам поглед върху електронните, така че тях не мога да коментирам) излизат нови и нови платени статии, които по никакъв начин не е указано, че са рекламни. Те цинично са определяни като PR.

Някои от тях са безобидни – като многобройните дописки, посветени на ПИБ, които изглежда имат за цел да върнат поразклатеното преди около половина и година доверие в нея. Други направо служат за самозащита (ти разбра ли, че в шпек „Народен” няма ГМО?), а при трети целта е да се заобиколи законът.

При всички положения, обаче, тези – да ги наречем с истинското им име – скрити реклами са опит за манипулация на потребителите и като такъв заслужават да получат своите три минути слава на страниците на e-lect.net.

Защо манипулация,

е най-резонният въпрос, който следва да си зададеш. Виждаш ли, целта на медиите е най-вече безпристрастно да информират своите читатели за случващото се в света около тях, по този начин помагайки на информирания им избор. От своя страна рекламистите се опитват да представят във възможно най-добра светлина (в идеалния случай, без да лъжат) определени стоки, услуги или идеи. Когато рекламните съобщения са ясно разграничени като такива, те не влизат в противоречие с журналистическата етика. Отношението към читателите е честно – те знаят кои статии отразяват личното мнение на пишещите или редакционната политика на изданията им и за кои е платено.

В българската действителност, обаче, ситуацията е съвършено различна. В случая няма значените дали платените материали казват истината или не – важното е, че се възползват от доверието на хората към източниците им на информация, чрез което ги подтикват към несъзнателен избор, който в противен случай би бил направен на базата на преценка и размисъл (и може да бъде различен).

Между другото, за това, че онези, които се занимават със скрита реклама, го правят със съзнанието, че манипулират обществото, ясно говори подмяната в терминологията, за която вече споменах. Скритата реклама, разбира се, е забранена поне в един закон (този за радиото и телевизията) и противоречи на параграф 3.3 от Етичния кодекс на българските медии, така че за такава не се говори. Сещаш се, терминът е PR!

Как да разпознавам манипулацията?

Когато телевизия „Планета” започне да пуска клип към песен, чието име подозрително прилича на рекламния слоган на известна марка цигари, които по една случайност се виждат честичко в него, е много лесно. Няма да бъдеш затруднен особено, и ако точно в този период, същата марка почне да се появява в странно еднотипни статии, иначе посветени на партита и модни събития, в различни вестници и списания.

Но в общия случай хората, правещи скрита реклама, не ни имат за толкова глупави. Един от основните признаци, че за даден материал е платено, е, че той споменава една единствена търговска марка в положителна светлина. Друга възможност е да провериш дали същото съобщение не се появява на няколко места, като едновременно с това никъде не се цитира източник (като второ условие се налага, тъй като медиите в България са пословични с факта, че преписват на поразия и без задръжки).

В допълнение, бих ти препоръчал да бъдеш особено внимателен с онези издания, които не са подписали Етичния кодекс, както и с тези, които вече си улавял в манипулация.

Впрочем най-често към скрита реклама прибягват производителите на цигари и алкохол, банките, някои политици от всички цветове (публична тайна е, например, че голяма част от популярността на Яне Янев се дължи на подкрепата на БГНЕС за него) и други известни личности. Това също може да ти послужи като ориентир.

Какво мога да направя, за да спра манипулацията,

е въпросът, към който се надявам да те подтикне тази статия. Отговорът му не е лесен и аз не страдам от илюзията, че съм напълно наясно с него. Основната причина скритата реклама да се радва на такъв комфорт в страната ни е, че всеки я приема. Затова можеш да започнеш като демонстрираш непримиримост. Ако си блогър, напиши статия по темата! Ако се увериш, че дадени медии нарушават етичното поведение, спри да ги четеш. По начало подкрепяй само издания, подписали споменатия вече Етичен кодекс – те поне имат някакво морално задължение пред своите читатели!

(В същото време, обаче, не всички от тях го спазват и това показва нуждата от допълнителна пресявка.)

И най-вече винаги проверявай информацията, от която зависят решенията ти, и никога не прави важни избори, без поне да си потърсил алтернативни гледни точки.   

За съжаление, дори аз, ти и още мнозина като нас да се възползват от горните съвети, скритите реклами ще продължат да съществува, докато отсъства политическа воля за справяне с тях. Така че последното нещо, което можеш да направиш, е да настояваш пред избраниците си в парламента и служителите в администрацията да проявят такава. Това, обаче, е най-малко вероятно да се случи!

Тъй като съм наясно, че не се справям добре със заключенията, ще завърша този (относително) кратък текст с обещанието, че статията, която четеш, няма да бъде единствена. От известно време ми се иска да събера на една място онези примери от т.нар. PR-практика, на които съм попадал. Ако проявяваш интерес, нищо не пречи това да се случи.

Що се отнася до българските медии, промяната в тях, макар и бавна, напредва с развитието на гражданското общество, а това означава, че с твоя помощ рано или късно ще ги видим такива, каквито трябва да бъдат.

3 коментара

  1. Вашата публикация е добавена…

    Вашата публикация е добавена в Намери нещо от нищо.нет! Това е линк от където може да гласувате за нея и да я промотирате: http://www.nishto.net/node/7456

  2. Васил каза:

    Как да разберем кои медии са подписали Етичния кодекс и кои не?

  3. Ето тук са изброени.