Между ад и рай
Две новини от последната седмица прекрасно илюстрират особеното място, което заема България на световната карта. Според първата от тях, страната ни има най-голям процент интернет потребители, които сърфират в мрежата със скорост над 4 Mbps, изпреварвайки с малко държави като Южна Корея, Швейцария, Дания и Израел, и в същото време не е далеч по върха от гледна точка на средната скорост на интернет връзката (където изпреварва Франция, Великобритания, Германия, Канада, Австралия, Испания и Русия, наред с цяла Централна и Южна Америка, Южна Европа, Африка, Близкия изток и по-голямата част от Азия).
Според втората обаче България е на едно от последните три места сред 16 източноевропейски държави в категории като борба с корупцията и престъпността, прозрачност на обществените поръчки, правна сигурност и качество на образованието в проучване направено сред 1424 германски компании, инвестиращи в региона.
Излишно е да ти казвам, че и двата резултата не са особено изненадаващи. Специалистите сигурно дълго биха спорили какви конкретно са причините за тях, но най-простият коректен отговор на този въпрос е, че достъпът до интернет в страната е прерогатив на частни компании, опериращи на един относително свободен пазар, докато и борбата с корупцията, и държавните поръчки, и правната сигурност, и образованието са държавен монопол (или квазимонопол в случая с образователната ни система).
Въпросът от какви конкретни реформи се нуждае България, за да се превърне в богата и развита европейска държава, е сложен (при все че в E-lect сме се опитвали да му отговорим не един, нито дори два, а поне три пъти), но изследвания като цитираните по-горе ни дават напълно еднозначен отговор на въпроса каква трябва да бъде философията на тези реформи. Във всяка сфера, в която правителството и администрацията ни (почти) не се месят, страната ни е на световно ниво. Колкото по-мащабна е тяхната намеса, толкова повече изоставаме от развитите държави. Не ни е нужно нищо повече от това да принудим политиците ни да се ръководят от този факт и да задвижат процесите на либерализация, приватизация и децентрализация на държавните монополи, за да заживеем по-добре.