Минало несвършено
Припомняйки си няколко стари материали в E-lect по някакво съвпадение попаднах на един, в който наред с други неща обсъждах новината, че Бареков е изригнал срещу протестиращите Ранобудни студенти, назидавайки ги за това, че проявяват гражданско неподчинение и открито подигравайки се на „фиаското с оределия #ДАНСwithme“. Дори да не бях попаднал на този материал обаче (както и на ето тази статия в Дневник, която ми припомни, че малка група провокатори от кръга на Бареков се опитаха да се присъединят към протеста срещу Орешарски в първите му дни, но успешно бяха изолирани), нямаше как да не реагирам на поредната лъжа на бившия телевизионен водещ и настоящ провален политик, който пък по-рано днес избърза с първоаприлското творчество, изцепвайки се, че „умните и красивите“ на протестите през 2013 и 2014 г. били 50-ина човека, а останалите били организирани от него и от Бойко Борисов.
Аз бях на тези протести почти непрекъснато от първия им ден в продължение на няколко месеца. Същото се отнася за десетки мои приятели и познати, и вероятно дори повече хора, с които се запознах задочно. За всички нас и за всички наши познати, трамбоващи софийските улици с мечтата за промяна, както и за всички техни познати, включили се в #ДАНСwithme, и така нататък, Бареков не беше – и, вярвам, продължава да не е – нищо повече от поредния боклук, който следва да бъде изметен от публичното пространство в България. Затова и не случайно името му заемаше важно място в лозунгите на протестиращите, а аз много добре помня с каква масовост се скандираше „к*рво Бареков“.
Самият факт, че този човек продължава да цапа публичното пространство в страната и дори има наглостта да си съчинява лъжи за една от най-чистите прояви на гражданска активност от години насам (точно както в писмото си до Ранобудните студенти лъжеше, че е бил водач на протестите срещу Жан Виденов), за съжаление, показва, че – поне за момента – сме се провалили.
При все това, продължавам да смятам, че част от пътя за постигане на една по-чиста публична среда е на лъжите да се дава отпор, а към авторите им да демонстрираме единствено презрението, което напълно заслужават.
