- E-lect.net - https://e-lect.net -

Миротворците

Ние, българите, често си спомняме Първата световна война с така нареченото „престъпно безумие” на тогавашното ни правителство и произтичащите от него провалени надежди за национално обединение, кулминирали в този символ на позора (ако си идиот-националист, разбира се), наречен Ньойски мирен договор. В действителност, ако започна отзад напред, нито наложеният ни мир е толкова ужасяващ, колкото можеше да бъде, нито действията на цар Фердинанд и обкръжението му са така престъпни с оглед на обстоятелствата, нито Голямата война трябва да се помни с това.

Тук няма да влизам в полемика в защита на горните си твърдения, но, ако ти е интересно, мога да се спра на тях друг път. Несъмненото е, че България се оказва в губещия лагер и логично получава наказателен (и дълбоко несправедлив) договор. От подписването му, обаче, изминаха почти сто години, така че айде да не страдаме всеки път като чуем за него, а!

[1]След това лирическо отклонение е време да обявя темата на днешната статия, а тя е книгата на Маргарет Макмилан, озаглавена „Миротворците” и занимаваща се с шестте месеца на мирната конференция в Париж, с която не само се слага край на първия световен конфликт, но и биват създадени (предшествениците на) много модерни институции и практики, които сега намираме за даденост – Обществото на народите, впоследствие заменено от ООН, и Международната организация на труда са само най-известните измежду тях.

За мен няма съмнение, че госпожа Макмилан, която между другото се пада нещо като внучка или правнучка на самия Лойд Джордж – английският министър-председател, спечелил войната – е огромен ерудит в областта, в която пише. „Миротворците” не е обичайният исторически текст, описващ по сложен и почти неразбираемо академичен начин събития, които иначе може да минат за интересни. Книгата не разказва единствено официалната история на Парижката мирна конференция, но и съдържа престъпно количество интересна информация за тримата велики мъже, променили света през 1919 г. – като започнеш от любовния живот на Лойд Джордж, преминеш през здравословното състояние на френския премиер Клемансо и свършиш с авторитарния характер на иначе един от символите на демокрацията – президента на САЩ Удроу Уилсън.

За мен, като българин, творбата на госпожа Макмилан действа и отрезвяващо. От една страна е тъпо да разбереш, че всички стремления и проблеми на народа ни не са нищо повече от бележка под линията на историята (каквото и да се опитват да те убедят разни конспиративно настроени, националистко ориентирани или автохонно заблудени хаховци). В действителност в Париж почти никой от големите не обръща внимание на България. Всъщност много от тях имат проблем с това къде се намира тя – и не това не е защото са тъпи. От друга страна е добре да се знае, че и без това гадният Ньойски договор щеше да бъде несравнимо по-неприятен (до степен дори да ни няма), ако не беше подкрепата на глупавите американци, дето целокупното родно население ги мрази за щяло и нещяло.

Впрочем, ти като образован човек вероятно си наясно с това, нали?

Ала в „Миротворците” не пише само за България (всъщност на нас са посветени само няколко страници от няколкостотин). Не знам на какви митове се радват румънците, поляците, чехите и словаците, бившите югославяни, италианците и арабите, но съм убеден, че книгата може да се отрази отрезвително и на тях. Дори само защото показва, че в безкрайно сложния истински свят нищо не е украсено просто в черно и бяло, както се мъчим да се самоубеждаваме. Но и понеже ни демонстрира колко нищожна част от съществуването ни – на дребните народи – се е решавала от самите нас.

Най-голямото достойнство на „Миротворците”, обаче, е, че е интересна и достъпна книга. Най-големият недостатък: че от издателство „Кралица Маб” са си оставили пръстите. При все нелошият превод, на който могат да се намерят относително малко кусури (но това би било по-скоро заяждане), буквално всяка страница от българското издание на произведението на Маргарет Макмилан изобилства от чисто технически грешки, подсказващи, че някой си е спестил парите за коректор.

Колкото и странно да прозвучи след изсипаните суперлативи, не ти препоръчвам „Миротворците” на български. Ако знаеш английски си намери книгата в оригинал. Безспорно си заслужава!