Моята полиция

Бързам да съм в крак с времето и в добрата (възродена миналата седмица) традиция на придворните поети да възпея подвизите на героичното МВР на празника му – който естествено съвпада с годишнината от началото на управлението на ГЕРБ, но това е по вина на предишната власт – питай Цецо Цветанов. За разлика от съчетания поетичен, музикален и певчески гений на Евтим Евтимов, Тончо Русев и Веселин Маринов, които стоят зад новия естраден химн на (на)родната милиция/полиция (задраскай излишното), обаче, ще ми се наложи да сторя това в проза.

(А така ми се иска аз да стоях зад величествения стих „Ако някой някъде предава/ своето отечество и слава,/ ако клетвата за дълг прегази/ моята полиция ме пази”. Или поне да бях допринесъл за създаването на втората половина на припева: „Гордост е да служиш в редовете/ на България и МВР”… тъй като е факт, че винаги поставям службата в редовете на България най-отгоре в трудовата си характеристика. Но да не се отклонявам.)

Следва кратка тържествена пауза с прочистване на гърлото. Бурни ръкопляскания с откъслечни викове „Браво”, „Слава на партията” и „Тончо Русев на Евровизия”.

Уважаеми господин Борисов. Уважаеми господин Цветанов. Горд съм, че живея в страната от ЕС с най-много полицейски служители на глава от населението. Убеден съм, че, ако някога бъда нападнат от разгневени книжари, моята полиция ще ме опази. Безкрайно се радвам, че вие – по думите на познайте кого – предпочитате да задържате престъпниците, независимо от това какво решава съдът, защото „иначе ще настане анархия”. Цял живот си мечтая да живея в такъв ред, в който разни либерални измишльотини, като тази съдебната власт да определя кои са престъпниците и кои не, ще бъдат отхвърлени с твърда ръка веднъж и завинаги.

Обичам абсолютно всяка полицейска акция по задържането на произволна „шестчленна организирана престъпна група” и съм убеден, че всеки арест, който прави МВР в последно време, е истински удар по мафията. Нищо не може да разколебае тази ми вяра – дори фактът, че последната популярна операция на ГДБОП иззе имуществото на хора, за които със сигурност знам, че не са бандити. Те тихите води са най-дълбоки.

Още по-щастлив ме прави политиката да се оставят разни, не толкова важни като ония гнъсни виртуални пирати, мафиотски босове да се избиват сами (справка Юри Галев), докато си джиткат необезпокоявани из страната, нищо че висят с по няколко дела и десетки обвинения, заслужаващи, ако не друго, поне полицейско наблюдение. Един падна. Остават още 299 и ще можете да изпълните обещанието си от януари, господин Цветанов.   

Но най-много се гордея, че, при все че спряхте всяка мисъл за нормална реформа в МВР и ежедневно правите хиляди достойни български полицаи на маймуни, като ги асоциирате с респектиращата си политика, по собствените ви думи на недоучил четвъртокласник, уважаеми министъре, „друга алтернатива освен ГЕРБ няма”. Аз казах.

(Ха сега да ви видя Евтимов, Русев и Веско Маринов.)