Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Мръсната игра на властта

Близо месец след началото на наистина безпрецедентното гражданско недоволство срещу правителството на Пламен Орешарски и подкрепящото го политическо-криминално статукво става все по-ясно, че властта в страната не само не е готова да постъпи цивилизовано, но и живее с нагласата, че заедно с купените си (псевдо) журналисти води истинска война срещу свободните хора.

Подобно твърдение може да ти прозвучи крайно, но „война” беше първата дума, която ми дойде на ум, щом снощи разбрах, че прокуратурата е въвлечена в мръсната игра на политиците ни и безогледно експлоатира една ужасна трагедия, обвинявайки не пияния идиот, който помете спирка на Цариградско, а именно нас, протестиращите, за смъртта на една млада жена (с което, по думите на прокурор, пожелал да остане анонимен, се върна към практиките на тоталитарната държава).

На този фон, дори не успя да ме учуди статията в Блиц, озаглавена „Вижте как протестиращите забавиха линейката за касапницата на Цариградско”, в която е качен клип от YouTube, показващ, че всъщност една линейка (която почти със сигурност не се е запътила към катастрофата до мола) преминава през Орлов мост доста по-бързо, отколкото, ако на същото място имаше автомобилно движение в същия час (знам го, понеже – като почти всеки от нас – съм го виждал много пъти).

И твърдението на прокуратурата и гнусния материал в тоя долнопробен сайт бяха опровергани както от здравния министър Таня Андреева, така и от директора на „Спешна помощ”-София Георги Гелев, който направо каза, че линейките не са  дошли през Орлов мост, а от Студентски град, но на кого му пука – важно е простичкото пропагандно внушение, че не някой друг, а ние сме виновни за трагедията на Цариградско и, ако не бяха нашите протести, тя никога нямаше да се случи.

Мислех, че ще мога да напиша нещо саркастично по адрес на горното. Оказва се, че речникът ми е беден за погнусата, която изпитвам към хората, които не се свенят да експлоатират дори смъртта за собствените си политически цели.

И така за властта вече сме нещо като убийци. Това най-тежко провинение дори не може да се сравнява с дребните номера на казионни псевдомедии, като Tv7, според която – както показват от Господари на ефира – всъщност протестираме срещу ГЕРБ, или Монитор, който не се посвени да сложи наша снимка на статия със заглавие „Протестиращи искат избори за президент през май” (на скрийншота), и на наглеци като Александър Симов, който започва атаката си срещу вчерашната акция на група писатели като типично по сталински обижда творчеството им с думите: „шестима поети, известни само на своя приятелски кръг, интелектуални сноби на свободна практика…” (сякаш, дори да беше вярно това, то има отношение към станалото), и Петър Волгин, който ни нарече „най-добре материално задоволените протестиращи на света”.

То не може да бъде сравнявано и с поведението на Волен Сидеров, който не спира да копае дъното, като обвинява Найо Тицин, че е скрил „женствеността си” зад негова снимка (докато в действителност, за да си истински мъжествен като този човек, трябва да се скриеш под масичка), и с изказванията на Кристиан Вигенин, който видя в направо нереално острата позиция на посланиците на Франция и Германия „сигнал за подкрепа” за правителството, която тя очеизбождащо критикува, но не откри никакво противоречие в опита си да ги скастри за тази „подкрепа”.

В измисленото ни „провинение” – за нещастие – има смисъл, единствено ако послужи като прелюдия за ескалиране на конфликта между управляващите и онези, които още им се връзват от една страна, и протестиращите от друга, така че първо да бъдем дискредитирани, а след това – смазани.

Е, няма да стане!

За финал искам да кажа нещо лично. Много може да спорим в зависимост от идеологическите ни позиции дали икономическите мерки на кабинета Орешарски са полезни или вредни (въпреки че за мен няма съмнение, че времето ще покаже, че те са катастрофални). Много можем да спорим и дали управляващите имат добри намерения или не – и, честно казано, аз съм последният, който ще сложи под общ знаменател всички настоящи народни представители и министри – не ги познавам до един, но съм убеден, че някои от тях са нормални, честни български граждани. Всъщност може да се спори навярно по всеки аспект на дейността на парламента и правителството.

Едно обаче е безспорно и то е, че хората във властта не се посвениха да използват всякакви манипулации в борбата си с нас – да заплашват медии, докато техните собствени журналисти брутално изкривяват реалността, да лъжат за бройката ни, да ни изкарват лумпени, убийци и какво ли още не – при това с явната подкрепа на ръководствата на прокуратурата и полицията. С каквито и намерения да идват тези хора, те бледнеят пред престъпната реалност на ежедневно демонстрираното им поведение.

Аз не искам доказани измамници в управлението. Убеден съм, че това се отнася за огромното мнозинство от българските граждани, без оглед на другите различия между тях.

П.С: Повече за необявената война на управляващите срещу обикновените хора можеш да прочетеш при Виктор, Марфа, Нервната акула и Иван Бедров.