Мързелив да се наричам…
Умните хора знаят, че онези, които спестяват, са в основата на всяко благоденствие, защото единствено техните средства позволяват на икономиката да расте. За умните хора да пестиш е добродетел, да пилееш безпричинно пари – откровена глупост. По тази скала политиците са на върха на глупаците, но за съжаление в живота идиоти се оказваме единствено ние – тези, които сме им дали възможност да пречат на нашето благополучие, харчейки нашите пари, че даже и да парадират с това.
От личен опит знам, че не е никак лесно да обясниш на не толкова умните хора, закърмени с политическа пропаганда, защо, за да се развива една икономика, трябва да се пести. Още по-трудно ще стане това след днес, когато някой си Красимир Велчев, народен представител от управляващата партия, нарече тези, които пестят „мързеливи”.
Не искам да казвам, че господин Велчев трябва да се прегледа за умствено изоставане или поне да повтори класовете от първи до четвърти. Не! Само ще посоча, че – както знае всяко хлапе – за да спестиш пари, първо трябва да отнякъде да ги изкараш, а това много рядко става с мързел. Следователно, може би ще е по-добре да потърсим по-нюансиран епитет за нашите сънародници, които влагат парите си в банки – например, хъм „трудолюбиви”.
Коментари като този на Красимир Велчев, разбира се, щяха да са просто забавни, ако не бяха използвани като оправдание за поредната от политиките, които върнаха средата за правене на бизнес с десетилетие назад. Данъкът върху лихвите по депозитите – приет впрочем в нарушение на Конституцията – е само поредното малко камъче, което забавя движението на колата – нашата, не на лакеите на премиера.
