Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Най-подходящата форма?

Декларацията от вчера на Академичния съвет на СУ, че подкрепя съдържанието, но не и формата на протеста на своите студенти, ми напомни за една древна максима, често грешно приписвана на Едмънд Бърк, която гласи, че единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.

В последните месеци валидността на тази максима ни се доказва почти ежедневно. Докато броят на поддръжниците на това управление е под санитарния минимум поне от 14 юни насам, а този на вярващите, че то не е корумпирано, клони към абсолютната нула, то все още се държи, само защото умело експлоатира страховете на хората, всячески опитва да разшири недоверието между различни (а понякога и в рамките на едни и същи) социални групи (заигравайки се с гражданския мир по начин, който не просто не би бил достоен за отговорни личности, претендиращи, че разполагат с държавнически умения, но и става все по-опасен с всеки изминал ден) и не на последно място непрекъснато подхранва апатията в българското общество.

На примери за позорната заигравка със страховете ни не ми се щеше да се спирам, но все пак не мога да не цитирам днешната статия в Монитор, озаглавена „Кукловоди в сянка дирижират студентите“ и обвързваща студентския протест с такива „зловещи“ хора и организации като Джордж Сорос, Иван Стамболов-Сула, Асен Генов, Протестната мрежа, ДСБ, Реформаторския блок, Отворено общество, кръга Капитал, Типинг пойнт и прочее. Този материал и подобните му биха били на мястото си единствено в Северна Корея и самият факт, че се тиражират в държава от ЕС сам по себе си е показателен за тоталната деградация на управляващите ни и медийните им слуги.

Те обаче изглежда са наясно, че със статии, рециклирани от сталиновите официози, не могат да повлияят на чак толкова много баламурници днес и тук идва мястото на „разделяй и владей“ тактиката, чудесно илюстрирана от Александър Симов в текст със заглавието „Кои студенти могат да преборят олигархията“, в който се противопоставят „политическите вампири, хищните пиарки, арогантните политкомисари“ в лицето на Ранобудните студенти в София и студентите от Великотърновския университет, автори на „истински младежки текст, истински коктейл от младежки идеи, неопорочени от дългите езици на политическите пиарки и от словесната отрова на вампирите от миналото“.

Но сякаш дори тази жълта помия не стига и най-масово всевъзможни коментатори измежду управляващите политици, приятелите им политолози, социолози и журналисти и техните платени клакьори полагат усилия добрите хора да не правят нищо. За постигането на тази цел те залагат на две твърдения. Първото от тях е, че на протестиращите им липсва визия и, ако спечелят, резултатът ще бъде хаос/завръщане на ГЕРБ във властта/опустошително нашествие на скакалци или каквато още библейска напаст се сетиш. Важно е да запазим реда, за да узрее обществото за истинска промяна, казват те, цитирайки резултати от манипулирани социологически проучвания, които предсказват запазване на статуквото при предсрочни избори днес, и увещавайки ни да им дадем време поне да променят Избирателния кодекс, така че да ни гарантира, че споменатото статукво повече няма да се възпроизведе.

Не съм сигурен колко хора все още вярват, че „народните“ им представители, които успяват да отмятат сложни законодателни промени като онази в Закона за ДАНС за два-три, но за четири месеца на практика не са пипнали Избирателния кодекс, са готови добролно да пренапишат текстовете му начин, който ще ги лиши от сладките длъжности и вечерите за по 1600 евро, обаче властта ни има рецепта за последен отпор на нарастващия брой неверници.

Тази рецепта залага на второто от двете твърдения, за които стана дума по-горе и което гласи следното: да се протестира срещу неправдите е хубаво нещо, ама не сте избрали най-точната форма, момчета и момичета. Не е редно протестирайки да пречите на останалите граждани на България, които искат да си живеят живота. Затова, правете го, но, ако може, да не пред парламента или министерския съвет, да не е в Университета или по централните улици на големите градове… абе най-добре протестирайте някъде извън населените места – например на остров Белене.

На онези, които вярват, че в протеста има смисъл, ми се иска да кажа само едно: моля ви, не давайте на злото да определя къде, кога и по какъв начин ще се сблъска с вас. Не се лъжете по призиви да търсите по-подходяща форма, идващи от лакеите на управляващите. Най-подходящ е именно този протест, който те ще обявят за най-неподходящ. И в крайна сметка накрая точно той ще ги свали.