На бунт срещу цената на тока
След като и тази зима по традиция хората се вдигнаха на протест срещу цената на тока, много бързо Facebook-ът и Twitter-ът ми бяха заляти от гневни призиви за национализация на електроразпределителните дружества (т. нар. ЕРП-та), на които – очаквано – реагира всякаква популистка сган. Заради което пък, ако например БСП спечели изборите през лятото и реши да ни изненада с изпълнение на предизборните си обещания, можем да станем свидетели на кратко и горчиво връщане към бедността по болшевишки.
Аз като повечето български граждани, разбира се, съм загрижен за това, че плащам скъп ток и бих искал (ама много) цената му да бъде по-евтина. Това, което не разбирам обаче, е как е възможно хората да бъдат толкова лесно манипулируеми, че да насочат гнева си от болната глава към здравата (в случая). Казвайки предното, не искам да твърдя, че няма легитимни поводи да се протестира срещу ЕРП-тата. Сигурно има, не знам. Но, както ще видим по-надолу, цената на тока не е един от тях.
Защото на първо място тя не се определя от дружества, опериращи на свободния пазар, а от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Разбира се, този факт сам по себе си не освобождава ЕРП-тата от отговорност, защото е напълно възможно например те да са подкупили служителите на ДКЕВР, за да им осигурят високи печалби. Затова е добре да видим къде отиват парите, с които плащаме електричеството си.
Анализ на Института за енергиен мениджмънт ни дава добра отправна точка. Според него, 44 и половина процента от сметката ни отива в Националната електрическа компания (НЕК), която е собственост на българската държава чрез Българския енергиен холдинг. 44.43 стотинки от всеки лев! Още 16.6 стотинки на лев държавата получава под формата на ДДС – дотук 61.03. В допълнение към това 15.37 стотинки от нашия хипотетичен лев отново отиват в НЕК за заплащане на различни разходи. Така в крайна сметка общата сума, която българската държава получава от сметките ни за ток, е в размер на 76.4 процента от тях, без да включваме преките данъци и осигуровки, които властите прибират от останалите 23 процента.
(От анализа на Института става ясно, че повечето от оставащите в ЕРП-то пари се харчат за услугите достъп и пренос през разпределителната мрежа, но да не задълбаваме чак толкова.)
Простичко казано, над ¾ от парите, които плащаме за ток отиват в държавата – същата, която определя неговата цена. Затова, ако искаш да постигнеш нещо, от практическа гледна точка е добре да протестираш срещу нея. А не да настояваш за национализация, която само може да влоши положението.
