Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

На електоралния фронт нещо ново

За първи път от началото на новото управление недоверието в него започва да изпреварва доверието, научихме днес от социологическо проучване на „Алфа Рисърч”. Процентът на хората, невярващи в кабинета е 33, спрямо 26 за онези, които го подкрепят. В същото време оценката за работата на правителството е съвсем близо до санитарния минимум – 3.34 по шестобалната система.

В случай че си редовен читател на E-lect (и си наясно с битуващото наоколо критично отношение към властта), предполагам ще се изненадаш да разбереш, че това никак не ме радва. В една статия отпреди два месеца споделих мнението си, че българското общество все чака поредния спасител, който скоро след като се сдобие с власт бива поставен на позорния стълб. Причината е ясна – съгражданите ни са свикнали да разчитат на някой друг да разрешава проблемите им и са склонни да обвиняват този някой за собствените си провали.

Тенденцията, обаче, е обезпокоителна. Не защото правителството няма за какво да бъде критикувано. И не защото политиката му на моменти не е напълно хаотична. Дори не защото свалянето на доверието в него може да ни доведе до огромна нестабилност, породена от липсата на каквато и да е смислена опозиция. А понеже да подкрепиш някого със сляпо и неподдаващо се на рационална обосновка обожание, само за да го намразиш половин година по-късно, говори за психологически проблем.

В случая той е масов, хроничен за целия период на прехода и – по всичко изглежда – нелечим.

Впрочем това не е единственият резултат от проучването на „Алфа”, подсказващ, че има нещо дълбоко сбъркано в обществото ни. Пак оттам разбираме, че най-голям процент на одобрение получава правителството, заради факта, че не увеличи ДДС, при все че идеята за това увеличение дойде именно от него и не беше реализирана след продължил със седмици фарс под мотото: „Ще го вдигна, няма да го вдигна” и не малка организирана съпротива на граждани и политици.

На второ място по обществена подкрепа е намерението за съкращаване на разходите на държавната администрация, въпреки че тая мантра я слушаме горе-долу от изборите насам и неизпълнението ѝ би трябвало по-скоро да е причинител на недоволство.

Трета, разбира се, е активността на Цветан Цветанов, която освен да пълни дописки по вестниците и да създава работа на адвокатското съсловие, за сега не се увенчава с някакъв особен резултат.

1 коментар

  1. Че има психологически проблем е ясно, но по-скоро при нас си е диагноза!

Коментирай