Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

На очите си да вярвам или… – част II

Все още си спомням как след една зловеща катастрофа на магистрала Тракия преди близо четири години тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството и настоящ президент на България Росен Плевнелиев уверено заяви, че „по магистралите и пътищата първи клас няма дупки“, а казусът се политизира от враговете на властта. В една нормална държава, струва ми се, това изказване само по себе си щеше да е достатъчно, за да прекрати политическата кариера на Плевнелиев. У нас обаче той не само не беше санкциониран, но и получи на тепсия най-високия представителен пост в държавата (за който също така беше декларирал, че никога няма да се състезава).

Споменатият случай, разбира се, не е нито първият, нито последният, в който български политик явно демонстрира, че смята българските граждани за идиоти, които биха повярвали на думите му, а не на това, което виждат с очите си – и в този смисъл вчерашните изказвания на регионалния ни министър Лиляна Павлова и на заместник-министъра на околната среда Бойко Малинов, че застроените части на залива Корал до къмпинг „Юг“ не са част от морския плаж, съвсем не са безпрецедентни в българската история. Не се случва за първи път и подобни твърдения да се правят на фона на нарастващия брой снимки и свидетелства, показващи ни точно обратното на това, което говорят политиците. И не за първи път се прави опит конкретен проблем да се маскира с меко казано странна казуистика – колкото е вярно, че не се строи върху дюни (по дефиниция пясъчни хълмове, създадени под въздействието на вятъра), а върху навявания от пясък, толкова би било логично и да се твърди, че по пътищата в страната няма дупки, а различни нива на асфалтиране.

Прецедент ще имаме, когато най-накрая достатъчно български граждани започнат да търсят сметка на политиците ни за лъжите, с които ни заливат, и „бизнес“ практиките, с които се занимават. Дотогава, те ще продължават да ни убеждават, че думите им имат по-голяма стойност от онова, което виждаме със собствените си очи, а критичните гласове на разните му там журналисти и ентусиасти в интернет ще си останат камък в блатото.

П.С. Това на илюстрацията не е дюна. Както знаем от министър Павлова, точният термин е навяване от пясък.