(Нео)либерализъм ли?
Въпреки че хората, които се интересуват от икономика, са горе-долу наясно със структурата на родното стопанство, е добре, че от време на време се случва представители на управляващите да споделят с обществото подробности за нея, позволявайки ни да се позоваме на думите им, когато отговаряме на критиките, че страната е доведена до сегашното си състояние от „капитализма“ или пък от „(нео) либералната идеология“.
До каква степен България е капиталистическа държава ни помага да се ориентираме едно днешно изказване на вицепремиера Даниела Бобева, е което се споменава, че двадесет и четири години след началото на прехода у нас все още функционират 249 предприятия с държавно участие от над 50 процента (както и неопределен брой фирми, в които правителството има миноритарен дял), без в сметката да влизат сферите на почти монополно доминираните от властта здравеопазване и образование. Списъкът на тези предприятия включва повечето от големите работодатели у нас – като например БДЖ с над 15 000 служители, НКЖИ със също толкова, БЕХ с 21 000 служители (от които в АЕЦ Козлодуй са около 5 000, а в НЕК към 2 500), Българските пощи с 13 000 и много други. В него влизат и повечето от най-сериозните длъжници в страната, а общият им дълг, който виси на шията на всеки български гражданин, надхвърля 9 милиарда лева и расте с всеки изминал ден.
Интересно ми е как се вписват всички тези фирми, които и до днес не са се изплъзнали на мъртвата хватка на социалистическата икономика и продължават да пилеят огромни ресурси, като в същото време закрепостяват десетки хиляди хора, в парадигмата на „(нео)либералното зло, окупирало страната и водещо я към разруха“ (въпреки че, сигурен съм, защитниците ѝ все ще измислят нещо). За хората, които не са идеологически обременени обаче, би трябвало да е ясно, че държавните предприятия са злокачествен тумор в българската икономика, тъй като са (почти) неспособни да вървят в крак с времето, а в същото време монополизират цели отрасли от нея, превръщайки се в основна причина за все по-сериозното им изоставане от световните стандарти.
Решението на проблемите, причинявани на всички ни от този още солиден социалистически сектор в сърцето на нашето стопанство, е очевидно, макар и за мнозина на пръв поглед да изглежда болезнено (точно както може да ти се стори болезнена опцията да се подложиш на животоспасяваща операция в сравнение с перспективата да се тъпчеш с обезболяващи, които в най-добрия случай единствено отлагат часа на истината). То е да се раздържавят споменатите 249 предприятия, да се разбие монополната им власт в сфери като железопътния транспорт и енергетиката, и да се прехвърлят дълговете им от всички нас – които в момента дължим по над 2 000 лв. на човек само на техните кредитори, без дори да го осъзнаваме – на новите им собственици.
Да се раздържавят а? И да оставиш всички тия хиляди хора на улицата, а семействата им гладни? Не те е срам!
Просто предчувствам как всичките леви и „крайнодесни“ (които са си тъмночервени), синдикати и „интелектуалци“ ще зейнат с тия аргументи по всички медии.
Знам :). В крайна сметка борбата за изобличаване на фалша на въпросните аргументи няма как да се избегне.
Причината повечето от тези организации да продължават да са държавни е защото поради сферата им на дейност те са „естествен монопол“ – например няма как от София до Бургас да се прекарат 5 комплекта релси, на различни частни ЖП-компании, просто не е рентабилно, или да се построят 10 АЕЦ-а и да избираме към кой да се включим. Тоест при тях монопол винаги ще има. Но този монопол не трябва да е частен, защото частна компания ще има изгода от това да дои потребителите си както реши – тя няма къде да избягат все пак. Така че ако ще е монопол, то поне да е държавен, за да има поне някаква косвена отчетност. Какво става при приватизация на подобно предприятие вече го видяхме с парното.
Хъм, Топлофикация все още е държавна, така че не знам за кое парно говориш (може би, не за софийското?).
Второ, няма такова нещо като „естествен монопол“. Терминът е измислен от политици и възприет от политически мотивирани икономисти много по-късно. Всъщност и железопътните компании и електрическите, и пощенските са били частни на много места през различни периоди от време и са функционирали добре, без да имат възможност да се превърнат в монополисти.
Основна (но не и единствена) причина за това е наличието на т.нар. „заместващи блага“. Само за пример, дори да приемем, че не е рентабилно да се прокарат пет комплекта релси от София до Бургас (а това е нещо, което няма как да знаем предварително всъщност), БДЖ и днес се конкурира с частния автомобилен транспорт и той буквално мачка в това съревнование, предлагайки далеч по-качествени услуги на по-ниски или сходни цени.
Казваш че тези компании са били частни, но не са злоупотребявали с монопола си? Как точно е постигнато това, с държавен контрол ли? Ако да – то е като да са държавни от самото начало, реално държавата ги е управлявала.
За съжаление, заместващи блага не може винаги да има. Конкретно за железопътния транспорт, ако автомобилният транспорт действително беше по-добър или сходен във всяко отношение, от поне 100 години вече нямаше да съществуват влакове никъде по света. Но има ниши в които ЖП транспортът е просто по-рентабилен – например при много големи товари.
Аз съм с две ръце колкото се може повече сектори да са частни, със здрава конкуренция между фирмите. Но твърдя също, че в някои изолирани случаи самото създаване на условия на конкуренция би било твърде скъпо.
Не, не казвам това. Казвам, че при отсъствието на държавни регулации на който е да е пазар е почти невъзможно да постигнеш монополна позиция, отсъстват каквито и да било стимули да злоупотребяваш с нея и в крайна сметка дори в редките случаи, когато са се появявали монополи, те не са просъществували дълго.