Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Не всички цивилизации са равни

Има два начина да разсъждаваш за човека. Според привържениците на първия от тях (които по традиция се ситуират в дясно) всеки човек е ценен сам по себе си – а най-ценни са животът му и правото да се разпорежда с него така, както желае. Обратно, за много други хора индивидът няма никаква стойност – обществото е важно – така че не е проблем той да бъде пожертван в името на каквато щеш абстрактна кауза.

Вярата в ценността на отделната личност е признак за нормалност. Но тя не може да бъде изповядвана, без да влече последици. Ако смяташ, че човекът е важен, ако си готов да отстояваш свободата му да се разпорежда със себе си, за теб е повече от нормално да презираш всички онези общества, които потискат човешките права. В твоята собствена система от ценности те стоят по-ниско от обществата, приели защитата на индивида от произвол за фундаментален принцип.

Ако вярваш, че човекът няма никаква стойност, обаче, подобно ценностно разделение веднага отпада. Всяко общество е равно на всяко друго и никой няма правото да съди варварските практики по света, причинили и продължаващи да причиняват огромни страдания.

Наскоро един френски министър подкрепи човешката ценност, заклеймявайки тези, които я погазват:

Не всички цивилизации са равни. Според нас тези, които защитават човечеството, са по-напреднали от тези, които го отричат. Тези, които защитават свободата, равенството и братството, за нас са по-висши от тези, които приемат тиранията, подчиняването на жените и социалната и етническата омраза.

Изказването на Клод Геан предизвика политическа буря в редовете на всякакви социалисти и зелени, които го нарекоха „расистко и ксенофобско” и „изостанало с три века”. Те, както винаги, изкривяват смисъла на думите. Ако вярата в свободата, равенството и братството и отричането тиранията и омразата са израз на расизъм и ксенофобия, то всеки нормален човек по света попада в този списък. Естествено, лесно е да излезеш оттам – логично това става като се отречеш от ценностите си и подкрепиш деспотизма.

Пиша това, защото и покрай ACTA, и в много други случаи напоследък, социалистите във всичките им червени и зелени разновидности упорито се опитват да ни излъжат, че са на страната на обикновения човек. Да, същият този човек, чиято свобода много отдавна е подкопана от тяхната политическа коректност, техния мултикултурализъм, техните данъци и субсидии и тяхната огромна и корумпирана държава.

Мизантропията на тези хора е видима, стига да обръщаш внимание на смисъла, който влагат в красивите си думи. Затова и те все така ще продължават с едната ръка бавно да ни отнемат свободата, докато другата сочи към поредната безсмислена кауза за залъгване на вниманието.

Коментирай