Ние не сме 99-те
Това мнение идва като side note, но – струва ми се – е нужно. Прави ми впечатление, че постепенно нарастваща група хора в последните дни публикува мнения и цитира статии, оприличаващи протеста в България на разни надигания на крайно леви радикали, случили се в други периоди от историята или ставащи днес на други места по света. Този опит за подмяна на дневния ред вече е съвсем традиционен – виждал съм го всеки път в последните години, когато хората се надигаха срещу някаква конкретна неправда, само за да бъдат вкарани в коловоза на измислената борба на измислените 99 процента за (нека си го кажем направо) социалистическа революция и сваляне на така омразния на някои „световен ред” – каквото и да значи последният израз.
Само че днес в България съвсем видимо не протестират „99-те процента”. Напротив – ние, хората, които излязохме срещу социалистическото правителство на страната, почти изцяло принадлежим на онези 30-40 процента трудолюбиви и отговорни нейни граждани, които онези – крайно левите – все се опитват да ограбят.
Ние не протестираме в някаква измислена опозиция на разумните държавни разходи (цинично наричани austerity) – иначе щяхме да се събираме около Волен Сидеров – а, напротив, в голямата си част разбираме, че на политиците не само не бива да се дава по-голяма власт да харчат парите ни, но трябва и да се отнеме част от съществуващата. А България не бива да върви към „социална справедливост”, ограбвайки труда на работещите българи или загробвайки бъдещето им с неразумни заеми.
Ние не са борим за премахване на свободното пазарно общество, а за ликвидиране на онези метастази, които го правят по-малко свободно и пазарно – срастването на държавната власт с капитала на нейните приятели, държавните и частни монополи, които съществуват единствено там, където няма пазар, медийните монополи, финансирани с пари от джоба на данъкоплатците и много други изкривявания, следствие на политиката на леви (като тук се включват псевдо-десните от ГЕРБ), а не на десни формации.
Ние съвсем не търсим подаяния от държавата, а бизнес и работна среда, основана на върховенството на закона, която да ни позволи да живеем достойно живота си, извоювайки това достойнство със собствените си сили в честна надпревара и честно сътрудничество с останалите като нас.
Ние определено не мразим богатите и не слагаме знак за равенство между тях и престъпниците – но мразим престъпниците и ясно осъзнаваме, че именно онази политика, която пропагандират фалшивите „99 процента”, подпомага процъфтяването на най-долните човешки качества.
Наричат ни „средна класа”, но в нас няма нищо средно. Ние сме измежду най-успелите с труда и таланта си български граждани, излезли на улицата в защита на свободата и достойнството си. Затова няма да позволим да ни измамите! Не, ние не сваляме социалистите, за да докараме на тяхно място (не)умело маскирани комунисти.
П.С: Снимката отново е на Виктор Владев, а в блога му днес можеш да намериш интересна позиция за това какво трябва да бъде отношението ни към агресивното поведение на Волен Сидеров.
Погледни САЩ и ми кажи дали не е същото? „Срастването на държавната власт с капитала на нейните приятели“.
Същото е, факт е, че не сме сами. What’s your point? 🙂