Новата болест на XXI-и век
Всяко болезнено влечение или натрапчива потребност към “нещо” може да доведе до болестно (психическо или физическо) състояние. Освен с медикаменти, стреса, депресията и лошото настроение някои се опитват да лекуват и с така наречената “shopping” терапия. Но учените са открили, че този привидно безобиден „лек“ може да доведе до зависимост, която психиатрите вече диагностицират като заболяване от типа на алкохолизма и наркоманията. Болестта на „шопинг маниаците“ е известна като „ониомания“ (от гръцкото onia – стока, покупка, и mania – болезнено влечение).
Колкото и да внимаваме как харчим парите си, понякога те като че ли се изпаряват. Разбира се потребление има още от зората на човешката цивилизация, но то се засилва в хода на индустриалната епоха. Индустриализацията довежда до производство на повече, по-добри и по-евтини стоки и услуги, които постепенно достигат до почти всички слоеве от населението. Успоредно с развитието започва нарастване на доходите и свободното време на хората, а заедно с тях и на страстта към потребление. Това явление е забелязано от редица икономисти още през XIX-и век (Маркс, Вебер, Веблен, Зимел и др.). Торстен Веблен въвежда понятието консумизъм и стига до извода, че демонстративното консумиране няма един център, който да излъчва модели за цялото общество, а по-скоро всяка класа се влияе и съответно имитира стиловете на живот на класата непосредствено над нея. Това става и между най-трудово заетите класи, където колкото по-малък е ресурсът за демонстративност, толкова са по-екстремни неговите прояви и толкова по-голяма е жаждата за „преминаване в следващото ниво”. И естествено никога следващото ниво не е крайната спирка – най-малко на желанието.
През 2001 г. едно изследване в Европейския съюз установява, че 33 процента от участниците демонстрират „високо равнище на пристрастяване към импулсивно и ненужно пазаруване” тоест страдат от болестта „ониомания” или компулсивен шопинг синдром.
С навлизането на световни търговски вериги и МОЛ-овете у нас, „шопингът” започва да се превръща в „масов спорт” за все повече българи (както и в масово заболяване).
Вярно е, че кризата наложи принудителна дисциплина на отпускането на кредити, но всяко неразумно боравене с парите може да има катастрофални последици за един индивид или едно домакинство.