Образователна реформа

Да инвестираме в образованието, поиска президентът Първанов след приключването на дискусия, посветена на него. Какво точно има предвид не ми стана съвсем ясно, но поне е очевидно, че пожеланата инвестиция е финансова. А аз за кой ли път не мога да пропусна да се възхитя на незатихващото желание на българската политическа класа да налива пари в поредната зле функционираща държавно управлявана система.

Че българското образование има спешна нужда от реформа е очевидно. Че инвестирането в него има същия потенциал като огромния бюджет на Здравната каса, който по никакъв начин не допринася за здравето ни, мисля си, също.

Така че – за разнообразие – тази кратка статия ще спре с критиката дотук и ще подхвърли една не по-малко очевидна идея, която, обаче, въобще не се харесва на размотаващото ни се в пустинята общество. Защо да не приватизираме образованието? Да не раздържавим училищата и да не ги поставим или в частни ръце (в който случай те ще работят изцяло на пазарен принцип) или в ръцете на общността под формата – например – на родителски настоятелства? Да не престанем с дотациите на 40 и няколко университета, повечето от които са съвършенно ненужни?

(В крайна сметка основната причина за обезценяването на дипломата за завършено висше образование е фактът, че почти всеки има такава, а почти никой не може да демонстрира качество, стоящо зад нея.)

Знам на изуст повечето аргументи на критиците на тази идея и смятам, че мога да напиша доста страници защо те не са верни. Но понеже искам материалът да е кратък, ще се огранича само до две думи и тяхното значение. Думите са: Българско възраждане. А причината да ги използвам тук е, че краят на Възраждането е периодът, в който се създава съвременната ни образователна система и за кратко време е ограмотен толкова голям процент от населението, че освободена България се нарежда на едно от челните места в света.

Сега остава единствено да се досетиш, че това е постигнато не само без държавна подкрепа, но и въпреки държавата – с частни усилия и на базата на принципи, които изглежда днес сме забравили – като предприемчивост и солидарност. Сравни този успех с пълния провал на образованието от последните 60 години…

… и ще имаш картата, която да те изведе от пустинята.