Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Окупация

Няколко часа след като бях сред хората, излезли да подкрепят студентите, окупирали сградата на Ректората, вече имам отговор на въпроса, който си задавам от петък: какво е отношението ми към тяхната акция. От всички обвинения към Ранобудните студенти – че са платени от ГЕРБ или Иво Прокопиев, че не се съобразяват с правилата на демократичното общество, че потъпкват университетската автономия, че пречат на онези, които искат да учат, и какво ли още не – вярвам в истинността на едно единствено – че те гледат прекалено наивно на живота и политиката в България.

Само че… на мен тази наивност ми допада. Големите промени не са резултат от усилията на циниците, които не спират да ни убеждават, че светът, в който живеем, е такъв какъвто е во веки и по никакъв начин не можем да му повлияем. Те не се налагат и от политиците, които отдавна са ни разпределили помежду си и ден след ден ни заливат с удобната лъжа, че щом не играем за отбор А, задължително подкрепяме отбор Б и е абсолютно невъзможно да сме отвратени от самата игра, без значение какво си мислим, че мислим (защото те – както призна народният представител, известен като Данчо Ментата, вчера – винаги знаят по-добре от простосмъртните).

Ранобудните студенти и хората, с които споделят една и съща кауза, обаче явно все още не са пораснали до интелектуалното ниво на онези, споменатите в предния параграф равни гладки тухли в стената. А тяхната наивна вяра, че с показни акции на солидарност някой може да бъде затрогнат, със сигурност е донесла много искрен смях на силните на деня.

Но тази вечер – сто тридесет и не знам вече колко дни след като гражданите на България пренесоха мечтите си за справедливост, достойнство, морал и свобода на улицата – на мен ми се струва, че пренебрежителният смях на управляващите ни и приятелите им може да се окаже пресилен. Протестът на наивните, господа политици, вече никак не прилича на разходка или на уличен карнавал. Той не е и начинът шепа лумпени да убиват време, както имате наглостта да лъжете. Не е манифестация, в каквато се превръща всяка сбирка на вашите фенове. Дори не е съвсем протест.

Заслушайте се в гневните гласове на хората, господа!

Това не е бунт, това е революция!

Коментирай