Отново за икономиката на споделянето

Една новина, на която пресата обърна малко внимание през изминалата седмица, гласеше, че министърът на туризма Николина Ангелкова ще предложи европейска директива, която да задължи интернет платформите, предлагащи места за настаняване, да предлагат единствено хотели, регистрирани според изискванията на съответното национално законодателство. Привидните цели, разбира се, са защитата на правата на потребителите и борбата с така наречената нелоялна конкуренция.

По първата точка, всеки, който е ползвал услуги като Airbnb или Uber, е напълно наясно, че те пазят правата му много по-добре, отколкото българската държава. Независимо дали прилагат концептуално прости решения като рейтингови системи със звездички и коментари, или подлагат на строг подбор доставчиците си, лидерите в икономиката на споделянето са силно заинтересовани потребителите им да са доволни – защото печалбата им зависи непосредствено от тази удовлетвореност. Ситуацията съвсем не е същата с (квази) олигополни услуги, крепящи се върху държавни регулации и връзки с властта.

В тази връзка, аз не познавам нито един човек, който да не предпочете продукт или услуга без държавна сертификация, но с 500 положителни коментара в независима онлайн платформа и оценка близка до 5 от 5, пред нейния еквивалент, зад който е застанала държавата България (с произтичащото моментално от това усещане за връзкарство и корупция, което се споделя масово от българските граждани, дори когато по изключение липсват каквито и да било основания за него).

По отношение на нелоялната конкуренция, не е нужно да погледнем по-далеч от съседна Румъния, за да видим, че например функционирането на Uber (фирма, платила тройно повече данъци през 2016 г. от деветте най-големи таксиметрови превозвачи в Букурещ взети заедно) позволява да бъдат осветлени тенденциите установени пазарни играчи да „използват различни схеми за приспадания и прихващания, които монополизират транспортния пазар и изграждат бариера към навлизането на чуждестранни компании“. Нелоялна е най-вече практиката на онези, които са установи олигопол в един или друг бизнес, да се възползват от протекцията на държавата, за да възпират по-качествени, по-евтини и/или по-харесвани от потребителите продукти и услуги.

В крайна сметка, без значение какви са оправдания ще изнамери министър Ангелкова, идеите ѝ могат само да повлияят негативно на конкуренцията в ущърб на потребителите, но пък за радост на онези кронисти, чиито бизнес зависи в по-голяма степен от близостта им с тази или онази власт, отколкото от качеството на това, което предлагат.