Отново за Фукушима: истината
Вече споменах, че кризата в атомната електроцентрала във Фукушима е силно преекспонирана от българските медии (а, както изглежда, и от много други). При заглавия от типа на „Япония е на прага на втори Чернобил“ няма защо да се учудваме, че се появи информацията, че шуменските майки не пускат децата си да играят навън от страх от радиация.
За да разбера имат ли последните причина да се притесняват, си позволих да направя нещо, което всеки журналист би трябвало да стори – поговорих със специалист. Няма как да те убедя колко е компетентен моят добър познат Валентин Батишчев, но все пак трябва да кажа, че, освен съответната диплома, той има сериозен опит в областта на ядрената енергетика, така че съм склонен да му вярвам напълно.
По-надолу следват основните изводи от вчерашния ми разговор, без да ги товаря с излишни технически подробности, които нито много хора ще разберат, нито ще прозвучат убедително на онези, които вече са предубедени:
На първо място, каквото и да се случи в Япония, не съществува никаква потенциална заплаха за България, която се намира на другия край на света, за Бога. Моля някой да успокои шуменските майки. И презапасяващите се с йод в Бургас. Както вече писа Григор Гачев, единственият шанс те да пострадат, е да вземат да го използват.
Второ, дори при т.нар. worst case (т.е. най-лош възможен) сценарий, самите характеристики на централата във Фукушима ни гарантират, че Чернобил няма да се повтори – камо ли да се случи нещо по-страшно от него. Така че, искрено съжалявам родните журналисти и опитите им да насаждат излишна паника. В момента нямам достатъчно цензурни думи за качеството на работата им – затова ще си замълча.
И накрая, както и самото японско правителство потвърждава с действията си, в най-лошата възможна ситуация (в която в ядрото на някой реактор ще настъпи meltdown – то ще се разтопи), опасността за населението извън непосредствената околност на централата на практика е минимална. Заплаха има и то голяма, за съжаление, само за една категория хора – тези, които ще трябва да работят на място.
Място в разговора си с Вальо отделих и на част от твърденията на скорошната пресконференция на ПП „Зелените“ – например това на един друг добър познат – Борислав Сандов, че ядрената енергетика не се застрахова от частния сектор. За видимо заблудения Боби, както и за всеки друг, който се интересува, ще кажа, че това е далеч от истината. Застрахова си се, по света и у нас.
И за финал: в Япония не се случи ядрен инцидент. Това, което стана, бе природна катастрофа от огромен мащаб. Не Фукушима уби хиляди местни жители, а едно от най-силните земетресения в историята и последвалото го цунами. В този смисъл, въпреки че естествено няма нищо лошо в строго популисткото решение на ЕК да провери сигурността на всички ядрени централи в ЕС, е много важно (особено в България) да се направи проверка на сигурността на сградите при аналогичен катаклизъм. Тъй като – уверявам те – ако не дай Боже ни удари голямо земетресение, ядреният апокалпсис ще е последното, за което ще се притесняваме.
Всичко, което си написал е абсолютно вярно, но България е много далеч от Япония не само географски.
Мен лично единственото, което ме притеснява за ядрената енергетика в България, са съобщенията подобни на това на Forbes от вчера: „BalkanLeaks documents also show mafia tied to the nuclear power industry. Not a good combination.“
Както и фактите и документите, изнесени от ядреният физик Георги Котев, за далаверите в ядрените централи в България. Мафията се е доказала, че е много по-разрушителна от всякакви земетресения и цунамита.
Преди няколко дни много се смях на следния tweet:
@Kevo00 #japan Lets be fair, the Japanese authorities want to play down the nuclear risk, while the media just want a massive meltdown.
Това е лошото, че в нашия регион всичко се прави с далавера, важни неща се „икономисват“.
Както бе писал академик Легасов, когото самоубиха покрай разследванията му за Чернобил, трагедия като чернобилската е можела да се случи много по-рано, случайно открили на една от строящите се централи, че заварките са изпълнени много отгоре-отгоре.
Аз пък ще ви предложа ето този анализа на опитен и авторитетен ядрен физик. Но ви моля, чуйте докрай и след това коментирайте!
След като така и така си решил да пишеш, Боби, да те попитам отново: излъга ли на пресконференцията онзи ден или просто си неинформиран? Ще имаш ли нещо като доблест да отговориш на този съвсем простичък въпрос?
Юри,
прегледах отново изказването си от пресконференцията и установих, че съм допуснал неточност. Имах намерение да акцентирам върху една от точките в декларацията, която ми бе пратена малко по-рано от Комитет за екологоикономическа защита на гр. Свищов и свищовския регион, а именно: „4. Всеки опит за реанимиране на мераците за нови ядрени мощности да се обвързва с изискването за задължително застраховане на евентуалните щети от ядрена авария. Ако приложим наложила се вече практика, това трябва да бъде в размерите до 11 млрд долара за всеки разрушен реактор, каквото е изискването според действащото от 1957 г. в Съединените щати законодателство. Разходите за тези застраховки да са една от компонентите при определяне цената на ядрената енергия и от там на ефективността на ядрените централи.“.
Желанието ми бе да кажа, че цената на риска не е включена в инвестиционното намерение, и че не всяка АЕЦ има застраховка, която да е на база на риск от реална авария.
Мен ако питаш, обаче, потърси лъжите в другият отбор, защото освен по-големи, там те засягат човешки животи.
И когато говориш за истината, знай че ядрените лобита винаги лъжат и мамят. Доказали са го много пъти. Доказват го и сега в Япония.
Добре, това вече е друго нещо. Не се тревожи, ще има тема и за другия отбор! 🙂
Минали са две години и половина от писането на тази и другата подобна статия.
Follow up няма ли да има – особено ми е интересна частта как ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ плащат и ЩЕ продължават да плащат като попове, защото на цялото нещо краят не му се вижда.
И сега се сетих нещо много интересно за Фукушима. „интересно“ в смисъла на онова китайско проклятие.
НОВИНА:
Радиацията около Фукушима се повиши 18 пъти.
Вътре четем:
Детекторите за радиация, които персоналът е ползвал, мерели само до 100 mSv/h и те пишели, че радиацията е 100 mSv/h – когато ги сменили с по-добри (мерещи до 10 000 mSv/h ) започнали да мерят 1 800 mSv/h, че и 2 200 mSv/h.
Е как да не се поддадеш на страха ебаси, когато същите тези те информират „официално“ и се очаква да им вярваме…
Това звучи, като майтап, но за жалост не е и повдига сериозни притеснения за останалата „официална“ информация, с която ни хранят.
Хващаш ме неподготвен. Честно казано, не съм следил какво се случва във Фукушима от повече от година насам. Приемам на доверие, че си прав, но не виждам това как влияе на тезата на статията (доколкото си я спомням) – ако имахме алтернативни енергийни източници, произвеждащи същото количество електроенергия на същото място например, екологичната катастрофа щеше да бъде много по-голяма в следствие на цунамито – те биха заемали десетки пъти по-голяма площ – и съответно разходите, и може би жертвите щяха да са още по-сериозни.
Разбира се, в най-добрия случай подобна катастрофа никога нямаше да се случи, но ние не живеем в идеален свят.
Бтв, ако имаш достатъчно информация по темата, на мен винаги ми е интересно да се образовам, а с времето съм станал все по-отворен и към дискусия с хора, които приемам за интелигентни и непредубедени (поне не много) :).
Тук проблемът е системен за ядрената енергетика като цяло.
Понеже винаги и без абсолютно никакъв проблем политиците могат всеки риск да прехвърлят върху данъкоплатците, нямат никакъв стимул да влагат максималното за безопасност.
Една година преди цунамито за точно тази централа е правен анализ на риска и са казали точно най-големите проблеми – ниска стена, генераторите са в мазето (после заляти с вода) и т.н. и т.н. Ако искаш мога да го изровя доклада с изводите – има го някъде. Той е на официалния им Ядрен Регулатор или там каквато им е Агенцията за Ядрена Безопасност.
Но никой не си е мръднал пръста.
Ти знаеш ли, например, че няма застраховател, който да може да изплати тотална щета при ядрена авария?
Просто няма застраховател с толкова пари :).
Ето тук един цитат, където най-добре са формулирани проблемите на АЕЦите, както и на другите мега централи, логиката е същата:
Analysis of the economics of nuclear power must take into account who bears the risks of future uncertainties. To date all operating nuclear power plants were developed by state-owned or regulated utility monopolies where many of the risks associated with construction costs, operating performance, fuel price, and other factors were borne by consumers rather than suppliers. Many countries have now liberalized the electricity market where these risks, and the risk of cheaper competitors emerging before capital costs are recovered, are borne by plant suppliers and operators rather than consumers, which leads to a significantly different evaluation of the economics of new nuclear power plants.
Всичко е в риска 🙂 🙂 :).