Отново за ACTA
Както спомена Ели в коментар към предната статия, да разобличавам разни опити за манипулации ми е нещо като хоби. Въпреки това донякъде съжалявам, че изгубих голяма част от вчерашния ден да се образовам по темата ACTA. Ако не го бях направил, щях да си тъна в щастливо неведение, а светът като цяло щеше да си остане същият. Аз, обаче, се хванах да чета и положителният (за мен) ефект от това е, че вече ще имам едно на ум за доста от блогърите, чиито мнения в общия случай приемах на доверие.
Този кратък материал е отговор на поредния изсмукан аргумент срещу ACTA, който се появи поне на две места (тук и тук) след излизането на вчерашната статия (и като такъв отговор трябва да се чете по-скоро като допълнение към нея). Отново ще си позволя да цитирам:
И за черешката върху глазурката – в чл. чл. 36, ал. 2 и 42 се предвижда възможността ACTA да бъде изменяна и допълвана от нарочен комитет – отново в пълна секретност, разбира се, без каквото и да е съгласуване и заобикаляйки всички процедури по обсъждане.
Сега нека да видим какво пише в самия договор (чл. 42, ал. 1 и 2):
1. Дадена страна по споразумението може да предложи на Комитета изменения в настоящото споразумение. Комитетът решава дали да представи предложеното изменение пред страните за ратификация, приемане или одобрение.
2. Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.
С други думи казано, Комитетът по ACTA (който въобще не е изключение, когато става дума за международни договори, но, за да знаеш за съществуването на институции като него все пак ти трябва правилното образование) НЕ МОЖЕ да го изменя или допълва споразумението, както се твърди, а единствено да разглежда предложения за промяна и да ги предлага на страните за ратификацията. Която – нека си припомним – е процес, случващ се в парламента – т.е. напълно открито, освен ако народните ни представители не вземат друго решение.
Предполагам, че е малко прекалено да очаквам нещо като опровержение – каквото не се получи и след обоснованата ми критика на други глупости вчера. Казусът ACTA определено не спомага за подобряване на мнението ми за интелигентността на българина.
П.С: Впрочем цялото това щуране в Страната на чудесата, само отклонява вниманието от истинските кусури на споразумението. В тази връзка благодаря на Петя, чийто коментари в Twitter ми бяха много полезни за по-доброто разбиране на това какво не е наред с чл. 27, ал. 4.
Пейо и Нели Огнянова, за която споменах в коментар към предишната статия, както и Емил Георгиев са юристи (за разлика от мен) и не гледат никак бодряшки на цялата работа. Май подводните камъни са много повече, отколкото изглежда.
Всъщност, горният цитат (в статията) е точно от Пейо. Много се надявам да грешиш, че е юрист. Иначе имаме или злоумисъл (т.е. прочел е текста от договора, който съм цитирал, но нарочно го е изкривил) или мързел (т.е. въобще не си е направил труда да прочете текста). След като е юрист не мога да го обвиня в некомпетентност, нали? 😉
Този коментар на Емил Георгиев е по-интересен, според мен, и дава повод за размисъл!
Пич, да ми обясниш, пред кого отговаря Комитета? Не разбирам невероятния ти позитивизъм и вяра в контекста на цялата история, наистина.
Енея, това какво общо има, ммм? 😉
Поздравления!
Аман от паники. Шистов газ №2.
Един линк по темата с интересна гледна точка. Къде свършва свободата и къде започва анархията?
Presly, не мисля, че историята с ACTA е точно аналогична на тази с шистовия газ! Там си беше тежка истерия, според мен. Тук противниците на ACTA имат доста повече основания – много от тях са интелигентни, социално ангажирани хора и имат право в част от забележките си. Но да, не истерията е начинът, а и още сме далеч от достатъчно добре подкована реална критика.