Падането на нощта
Благодарим на човека, който е един истински строител на нова България, изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на нашата партия ГЕРБ.
В свободните дни на римската република триумфиращите пълководци били придружавани по време на парадите си от роби, които непрестанно шепнели в ухото им, че са смъртни (смята се, използвайки прословутата реплика Memento mori), за да не вземат нещо да се възгордеят твърде много. Краят на римската свобода, забелязали далновидните, дошъл, когато въпросните победоносни пълководци наистина се възгордели и почнали да обръщат внимание на думите на едни други роби – роби в душите си – които не спирали да им повтарят какви са пичове и как, например, няма проблем и въобще не е смешно да обявят война на морето.
Някои от императорите на Рим, впрочем, наистина били не лоши хора и с право се гордеели с хилядите километри пътища, които построили със собствените си пари, със спортните зали, които вдигнали, плащайки от джоба си и с благотворителната си дейност, за която отделяли голяма част от наследеното или честно спечелено собствено богатство (все пак по него време сънародниците им били напълно освободени от данъци). Проблемът не бил в техните лични качества, проблемът бил, че си повярвали, че са богове, а съгражданите им – тяхна собственост, полагаща им се по силата на тяхното величие.
Затова Октавиан Август не познал, когато се хвалел, че дори някой ден него лично хората да го забравят, ще остане величественият мраморен Рим. Никой никога не забравил, че въпреки добрите си намерения, той сложил край на римската свобода, превръщайки великата някога република в бруталната диктатура на наследниците му. Що се отнася до мрамора – funny thing – той има удивителния навик с времето да се руши и докато се усетят, римляните почти били останали без архитекти, които да поправят старите сгради или да проектират нови – защото архитектурата е творчество, а творчеството не вирее чак толкова добре сред робите.
Не искам по никакъв начин да намеквам, че нашият настоящ любим вожд и учител™ по нещо прилича на великия Август. Все пак, когато той – Август – се хвалел, че построил ей тая супер яка магистрала или раздал три милиона сестерции допълнително на пенсионерите, в това поне е имало някаква истина – както казах, той го е правел с частните си средства. Това, което искам да натъртя, е, че в момента, в който започнем да приемаме за нормални такива примери за гнусно подмазване, като онзи цитат в курсив, който съм сложил в началото тази статия, и ние – като много други народи преди нас – сме ударили дъното – трябва ни само време да го разберем.
В българската история има точно един апостол и той не само не е господин Бойко Борисов, но и е загубил живота си в битка с бойкоборисовците на своето време. Свободните хора по-скоро биха последвали неговия пример, отколкото този на сбирщината подмазвачи, подвизаваща се под името Старейшини на ГЕРБ.