Пак социализъм вдясно
Спомняш ли си, че ни управлява дясно правителство? Лично аз все по-рядко си позволявам да давам положителен отговор на този въпрос и то не заради непрекъснатите заигравки с данъците, незапочнатите реформи в пенсионната сфера и здравеопазването, ежедневните полицейски акции и тайнствените информации в близки до властта медии, че се готви покушение срещу премиера (така че хайде да въвеждаме извънредните съдилища и да отваряме лагерите). Всичко е от значение, както се казваше в една реклама, но за мен най-важни са дребните политически решения – тези, които минават без много шум в пресата, тъй като обикновено заемат мъничка колонка встрани от двустраничния материал за поредния огромен успех на Цецо Цветанов.
Повод за настоящия лирически увод е информацията, която прочетох преди малко в Дневник, че с промяна в Закона за автомобилните превози ще бъдат въведени максимални цени за таксиметровите услуги. Автор на това грандиозно предложение е Министерството на транспорта, действащо не само против здравия разум (нещо, ставащо все по-естествено в правителствената политика), но и срещу становището на Комисията за защита на конкуренцията.
(В което логично се посочва, че такова решение ще се отрази отрицателно на потребителите, тъй като ще накара повечето компании да таксуват на максималните стойности.)
Не знам що за идиоти работят в транспортното министерство, но твърдението им, че по този начин ще се намалят таксиметровите измами просто не е вярно. Измамниците, драги ми умници, по дефиниция не се съобразяват със закона. Да, с приемането на новата поправка в духа на трийсетарския комунизъм, определено ще изчезнат отбелязаните на видимо място тарифи от по 5 лева на километър. Но дали хората, които са си ги сложили, ще се променят? Дали няма да се пренасочат към рядко използваните в момента помпи, с помощта на които се манипулира самия апарат? Или да започнат да лъжат неориентираните чужденци, че цените са в евро?
Ясно е, че с малко въображение могат да се измислят десетки начини да бъде заобиколена подобна регулация – като например разпространената дори днес практика апаратът да не се включва и с клиента да се води селски пазарлък. Поради тази причина:
Вместо да си играе на социализъм,
правителството можеше да се обърне към способите за закрила на потребителите, които дава правовото общество. Факт е, че повечето таксиметрови измамници използват лога, наподобяващи тези на (нека ги наречем) почтените компании. Те биха могли да бъдат – прости ми еретичната мисъл – съдени за това. Друга известна истина е, че предпочитаните работни места за тези хора са гарите, автогарите и летищните терминали. Колко точно е трудно управителите на споменатите обекти да сключат договори само с утвърдените превозвачи и полицията да се погрижи други да не спират в района? И няма ли наличието на работеща единна система за подаване на сигнали срещу измамниците да ги ограничи предимно до по-високи тарифи на километър, които – бидейки обявени – лесно се избягват от по-наблюдателните сред нас?
Не, няма,
явно смята транспортното министерство, за да предложи ретроградния си проект. Ако, не дай Боже, той бъде приет, това не само ще бъде поредната стабилна крачка по пътя към пълното олевяване на родната политика, но и ще се отрази отрицателно на теб и мен – на всеки, всъщност, просто защото ще направи измамниците значително по-изобретателни, а честните превозвачи по-скъпи.
Няма как – на печелившите честито!