Паметникът на робството
Българинът е уникално същество. От една страна (уж) национализмът сякаш е неизменна част от характера му, което наред с изцепки, от които всеки мислещ човек би потънал в земята, води и до положителни позиции и прояви. В контекста на днешната статия, една от тях е агресивната ненавист към символите на поробителя, демонстрирана на няколко пъти в последните години във връзка с разни измислени медийни кампании за издигане на паметници, свързани с османското владичество.
От друга страна, обаче, същият този национализъм винаги се свива гузно (или може би уплашено), когато стане дума за другият голям поробител в по-новата ни история – Съветския съюз – и неговите символи. Както знаеш, най-унизителен измежду тях е масивният грозен монумент на сталиновата армия, окупирала без повод страната ни през 1944 г.
Да, този паметник наистина е символ. На агресията и потъпкването на международното право. На дълго продължилото робство, от което мнозина до ден днешен не са се отърсили. На преклонението пред един престъпен режим. И не на последно място, на псевдоизкуството на т.нар. соц. реализъм, което не само няма художествена или естетическа стойност, но е лишено и от историческа такава.
Той трябва да бъде разрушен (ако щеш демонтиран, все тая!). Това, между другото, не е единствено мое мнение – даже съществува инициативен комитет, посветил се на каузата. Вероятно не си чувал за него, тъй като за „демократичните” родни медии определени теми все още са табу. Именно поради тази причина пиша днешните редове… както и, за да ти кажа, че в неделя (9 януари) от 11 часа около Паметника на съветската армия ще се проведе шествие в подкрепа на искането за премахването му.
Ако наистина желаеш да се гордееш, че си българин, ето ти повод да го направиш. В случай че не можеш да дойдеш в неделя, поне би могъл да подкрепиш тази петиция. Не е много, но даже пътуването към свободата трябва да се извърви крачка след крачка – колкото и дребна да ни се струва всяка от тях.
