Парламентарна клоунада

Поначало не ми се занимава с родната политика, но няма как да пропусна днешното шоу в Народното събрание, за което четем в интернет. За да не се окажеш разочарован, държа още сега дебело да подчертая, че тази статия е само за него – не за имотното състояние на господин Цветанов, нито за престъпната връзка на господин Янев, а още по-малко за когото и да било другиго. Това е така, защото не изпитвам така популярното желание да разбирам от всичко и да коментирам тема, по която всъщност никой от нас (обикновените хора) не е компетентен.

Наясно съм, обаче, къде горе-долу преминава границата на културното поведение и откъде започва огромната и гъсто населена република на селящината. Та, в тази връзка и в стилистиката на професор Вучков, трябва да кажа, че министър Цветанов – за огромно съжаление – едва ли някога ще успее да се измъкне от последната. Не го знам къде е живял, но в нормалния свят човек не хвърля безразборни обвинения срещу който свари, без да е готов да ги подкрепи с доказателства, а ако вземе, че го направи, после си плаща. Впрочем в същия този свят избраниците на народа не се обиждат на „престъпници” помежду си – може би защото не се познават толкова добре като нашите.

Така де, предполагам, че очаквах твърде много, но все се надявах един така чист в морално отношение борец за справедливост да успее да се защити от враговете си, без да се срива до тяхното ниво. (Като тук е моментът да кажа, че неодобрението ми по адрес на Цветанов в никакъв случай не трябва да се тълкува като одобрение за Янев и себеподобните му, които – убеден съм – ще се почувстват точно на мястото си, щом надянат карираните ризи – надявам се възможно най-скоро.)

За съжаление – да кажа и аз нещо дълбокомислено – българската политика няма как да надскочи нивото на нацията, а то, както всеки от нас знае, е далеч от високо (или „западно”, както е модерно). Затова и едничката поука от този текст е, че, едва когато някой наследник на министър Цветанов успее да запази самообладание при поредната политическа саморазправа, ще мога да заявя, че започваме да се превръщаме в част от Европа.

Краят на процеса ли? Той ще настъпи, когато същият този наследник (или някой друг) се покаже толкова способен, че никой да не може да го хване за нищо.