- E-lect.net - https://e-lect.net -

Пенсионната илюзия

Ако на 20 години не си социалист, ти нямаш сърце, ако на 40 години обаче продължаваш да бъдеш социалист, ти нямаш мозък.

Бърнард Шоу

[1]За все повече хора става ясно, че живеем в период на дълбоки промени. След събитията от 1989 година отиващата си стара епоха се сблъска с настъпващата нова (явление, което беше наречено „Шок от бъдещето” още през 70-те години на  XX-и век). Нашето време е време на преход между две епохи. Този преход не е без прецедент. Човечеството е преживяло няколко подобни периоди и те винаги са били  турболентни.

Без прецедент обаче е феноменът на нарастване на населението в пенсионна възраст.

Темата за остаряващото население не е нова. От XIX-и век насам развитите страни се характеризират с увеличаване на продължителността на живота. В продължение на най-малко двеста години всички институции на съвременния свят приемат за даденост стабилното нарастване на населението. До около двадесет години след  Втората световна  война темповете на нарастване са стабилни, но оттогава насам посоката се обръща.

Появява се нов феномен. В развития свят рязко започва  да спада нивото на раждаемостта – по-ниско от необходимото за възпроизводство на населението, а именно 2.1 раждания на семейство. Тази тенденция, обхванала Северна Америка, почти цяла Европа, Япония и други държави по света, вече е реалност и в България.

Съчетанието на трите споменати тенденции: на намаляваща раждаемост, непрекъснато увеличаваща се продължителност на живота и нарастващ процент от населението в пенсионна възраст, очертава една доста нерадостна картина, както за сегашните пенсионери, така и за бъдещите.

Разходно-покривната пенсионна система, рожба на индустриалната епоха, е изиграла ролята си в развитието на човешката цивилизация. При нея от осигурителните вноски на сегашните работещи се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. Но в края на XIX-и и чак до средата на XX-и век продължителността  на живота е много по-ниска от днешната и зад един пенсионер има 8, 10 и дори и повече работещи. У нас днес съотношението работещ/пенсионер застрашително започва да се приближава към 1/1. През 2012 г. на 100 работещи вече са се падали 80 пенсионери. Много от нашите съвременници не разбират, че държавната пенсия няма да играе същата роля, каквато играеше през 80-те години на миналия век. Тя ще „ерозира” постепенно във времето, благодарение на инфлацията. Под въздействие на споменатите три тенденции може би ще се налагат чести корекции в някои от елементите на днешното ни пенсионно осигуряване, като осигурителната вноска и възрастта за пенсиониране, за да може да се гарантира някакъв жизнен минимум на получаващите пенсия.

Ето защо бъдещата икономическа сигурност на все повече хора ще зависи от икономическите им инвестиции – т. е. доходите им като собственици, по-известни като пасивни доходи.

Всеки, който вярва, че това е временно явление,  финансово-икономическата криза е изкуствено причинена или Китай „строи комунизма” най-вероятно е жертва на илюзията, че утрешният ден ще бъде същият като вчерашния.