План за разорение на България

След като в последно време формации от различни краища на политическия спектър (като започнеш от Атака и синдикатите, и стигнеш до „България на гражданите”) се надпреварваха да предлагат кои от кои по-лоши идеи за бъдещето на страната, дойде времето и за най-голямата опозиционна партия да сподели предизборно вижданията си. За разлика от формацията на Меглена Кунева, която поне успя да скрие десетина добри идеи сред останалите популистки глупости, и от тази на Волен Сидеров, която е толкова нелепа, че трябва да си болен поне колкото Волен, за да я подкрепяш, БСП не само има шанса да спечели управлението на страната, но и да закопае и последните ни надежди за просперитет, ако реализира своята програма.

Последната започва с  обещание за увеличаване на и без това огромните осигуровки, преминава през екзотичната идея да бъдат пенсионирани предсрочно българските граждани, на които им остават до 2 години до пенсия, и през още по-голямата нелепица държавата да се превърне в работодател от последна инстанция, хвърля няколко смели идеи за социални разходи и свършва с предложението на бъдат глобявани фирми, които не наемат хора с увреждания до определена квота.

Разходите няма да ги коментирам – за тях БСП няма откъде да намери пари, особено след като увеличи осигуровките още повече и вкара още повече хора в сивата икономика  (която и в момента е огромна, отчасти именно заради настоящите нива на тези налози). Ако разбираше поне малко от икономика и наистина желаеше да стабилизира осигурителната система, Станишев трябваше да настоява за намаляване на осигуровките, което да превърне повече български граждани в честни данъкоплатци. Вместо това, той поема по обратния път, предлагайки де факто програма за увеличаване на дефицита в осигурителната система и стимулиране на сивата икономика.

Още по-ужасно започва да изглежда положението щом прибавим идеята за предсрочно пенсиониране на хората с до 2 (а защо не 3, 5 или 15) години до пенсия. Тъй като, ако тя бъде реализирана, още повече ще намалеят онези, от които в системата постъпват пари, за сметка на тези, към които тя ги насочва. От БСП може би са забравили, че, за да преразпределяш, не е достатъчно да има на кого да даваш средства, но и все отнякъде трябва да ги вземеш. Ако наистина искаха да помогнат на възрастните хора, те щяха да затворят вратичките, позволяващи на мнозина да се пенсионират на 50 или дори на 40 години, вместо да предлагат отварянето на нови.

Що се отнася до предложението държавата да открие 190 000 работни места, което няма как да стане, ако не бъде ограбен бизнесът и принуден частният сектор да започне да уволнява, не разбирам защо те са само толкова. Предлагам на Станишев още днес да ревизира плана си и да намери работа на всички безработни. Като между 8 и 13 часа от понеделник до петък половината от тях копаят дупки в полето до София, а от 13 до 18 другата половина ги заравят. Точно същият, макар и малко по-трудно забележим, ще бъде ефектът от идеята на БСП. Не ни трябват повече работни места, разкрити от държавата – от тях имаме предостатъчно – нужно ни е повече хора да работят в частния сектор, където за разлика от държавния, всъщност се създава богатството на всеки народ.

И накрая, представям си как, веднага щом се изпълни идеята на Станишев и co. университетите да бъдат глобявани, защото нямат достатъчна бройка преподаватели с умствена изостаналост, а строителните фирми – защото не са покрили квотата от сакати работници, отношението ни към хората с увреждания моментално ще се промени и всички ще заживеем щастливо в светлото бъдеще на равенство и братство.

Като човек с някакъв поглед върху проблемите на тези лица, мога само да кажа, че те определено нямат нужда от квоти (същото впрочем се отнася за всяка малцинствена група), а от богато и толерантно общество, в което да реализират потенциала си. Такова не се изгражда на сила, а, ако БСП се добере до властта, няма да бъде изградено изобщо.

Сергей Станишев има още свежи идеи за бързото разоряване на България, коя от коя по-тъпи, но на мен ми стигат и тези. Много по-неприятен от популизма на левите, за съжаление, е фактът, че тяхната така наречена дясна алтернатива е всъщност само малко по-малко лява и – поне за момента – хората, които искат България да просперира, политиците да не се бъркат в живота им, а трудът им да бъде оценен по достойнство и властта да престане да го ограбва, нямат за кого да гласуват.

Че дясна алтернатива наистина има, ще разберем, когато се появи партия, която поне в общи линии подкрепя либералните идеи, които споделям в поредицата „Какво да се прави” – от която съвсем скоро предстои да прочетеш част IV.