Победилото беззаконие

Въпреки че в продължение на десетилетия се борехме за победата на социализма, в крайна сметка борбата ни се увенча с провал. Вече от около 20 години се мъчим да се превърнем в държава на победилия капитализъм, но и тук ни чака бая път. Благоденствието, равноправието и трудолюбието също са каузи, за които не ни личи да воюваме особено ожесточено. За сметка или благодарение на това, обаче, няма никакво съмнение, че живеем в страната на победилото беззаконие.

С последното не искам да кажа, че България е някаква реинкарнация на Дивия Запад или че не се правят сериозни опити за превръщането ѝ в правова държава. Но липсата на уважение към закона сякаш е генетично заложена у повечето от нас – като започнеш от идиотите, газещи пешеходци на червено, и свършиш с премиера и министъра на културата, които агитираха за своята партия в деня на изборите.

Тъй като твърдо вярвам в силата на добрия пример, съм убеден, че на раменете на онези личности и институции, които ежедневно попадат в полезрението на обществото е легнал товарът да научат същото това общество да спазва правилата. В горната категория попадат естествено политиците, но и медиите – а последните през изминалите две седмици ни показаха, че въобще не им дреме за правовите норми.

За какво става дума ли? В изборния кодекс може да се прочете следният текст (добър или лош няма значение в случая): „резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват под каквато и да е форма… до обявяване края на изборния ден на територията на страната”.

Каквато и да е форма, (не)уважаеми колеги журналисти, включва и разните ви малоумни радио класации, прогнози за времето, отбелязвания на посещаемостта в редакцията и там каквито още глупости успявате да измислите, за да привлечете читатели. Без значение от още по-тъпата ви софистика, вие сте нарушители на закона – точно толкова, колкото и ония хора, които удължиха изборния ден до 10 часа миналата седмица например.

Тъпата софистика впрочем би могла да се използва, за да се оправдават всевъзможни престъпления, и аз препоръчвам от опита на родните медии да се поучат крадците (над които тегне законовата забрана да отнемат чуждо имущество под каквато и да е форма) и убийците (които под каквато и да е форма нямат правото да отнемат чужд живот).

Не разбирам що за морал е да изискваш от другите да спазват закон, който ти самият не съблюдаваш. В този смисъл изпитвам особено разочарование от Капитал и Дневник, които уж се правят, че следват нормите, но излязоха с най-безумно завъртяната защита на други медии, санкционирани от ЦИК, сами нарушиха закона и въпреки това си позволиха да се възмутят от нарушенията на други.

Dura lex, sed lex. Демокрацията дава достатъчно способи за борба с нелепи регулации и без да отчитаме броя на дошлия да доработва персонал. Уважението към закона е основа на всяко демократично общество и фактът, че в България такова няма нито у нашите избраници, нито у онези, които би следвало да са им коректив, за съжаление, не ми дава особени поводи за оптимизъм.

Илюстрацията принадлежи на Salvatore Vuono и е взета от FreeDigitalPhotos.net.