Повод за „гордост“
Ако мога да си позволя да заема репликата на Радан Кънев по повод поредния „исторически ден за България и българското Народно събрание“, не мога да скрия, че днес се гордея с „политическата смелост и честност“ на мнозинството български политици.
Горд съм, например, че лидерът на Атака Волен Сидеров е толкова смел, че от години се бори едновременно за признаване на арменския геноцид и отричане на Холокоста. Човек рядко може да срещне такава честност като тази, демонстрирана от кръга „Сидеров“, чиито представители сами се легитимират като лицемерни популисти, за които един акт на геноцид заслужава признание, единствено ако обслужва политическите им цели.
Гордея се и с начина, по който премиерът Борисов вписа масовото изтребление на арменците в темата за износа на месо към Турция. Съгласен съм, че политиката е изкуство на компромиса, както и че добрите отношения с източната ни съседка са важни и не бива да бъдат рискувани с лека ръка, но все пак си е доста смело публично да намекнеш, че цената на тази или онази морална оценка се изчислява в няколко(стотин?) тона месо.
Горд съм и със статуса на Радан Кънев за историческия за България ден, който въобще не намирам за излишно самохвален, неадекватен и лишен от връзка с реалността. Трябва да призная, че само човек, който не се страхува от тежките морални последствия, може да определи едно парламентарно решение, което по същността си е хем закъсняло, хем компромисно, хем постигнато след усложнени от лутанията на неговата собствена политическа сили пазарлъци, като историческа проява на политическа смелост и честност.
Най-много обаче се гордея с Лютви Местан и колегите му в ДПС, които бяха едновременно честни в наглия си демонстративен отказ да почетат паметта на жертвите на геноцида срещу арменците и достатъчно смели, че да покажат пред всички български граждани на чии интереси точно са лоялни. Поне в това отношение днешният ден наистина е исторически. Единствено големи наглеци биха продължили да претендират, че ги е грижа за правата и свободите на всички малцинства след този чудесен пример за противното.